91 години стават днес от рождението на Морис Жак Аладжем - български композитор на поп музика, цигулар, саксофонист и художествен ръководител на оркестър. С творчеството си като композитор и аранжор на поп, театрални, детски и други песни и инструментални пиеси е сред авторите, които формират облика на българската поп песен през 1960-те и 1970-те години и създават хитове.

Морис Аладжем е роден на 18 август 1932 г. в София. Музикалното му образование започва от 5-годишна възраст – цигулка (ученик е на Ив. Торчанов, Хр. Петков и Д. Петков). От малък свири на цигулка, а на саксофон – от 1951 г. Като ученик е концертмайстор на оркестъра на Първа мъжка гимназия в София. По това време се появяват първите му художествени произведения – увертюрата „Изгубено лято“ и концерт за цигулка и струнен квартет. С поп музика Аладжем се занимава от 1952 г. – свири в Студентския естраден оркестър към Клуба на културните дейци в София.

Завършва Инженерно-строителния институт в София през 1956 г. Започва да аранжира песни от 1956 г. – предимно за ЕО на КТР (сега Биг бенд на БНР) и оркестър „Балкантон“. Първата му оркестрова пиеса е „Мечти“ (1960), а първата песен – „Влюбеният телефон“ (1961). По същото време пише и Пиеса за тенор саксофон и оркестър.

През 1962 г. големият български музикант Димитър Ганев го кани заедно с Тончо Русев и Недко Трошанов в основания от него по това време оркестър „Балкантон”. Участва като саксофонист в „Джазът на младите“ (1953 – 1956), ЕО на КТР (1960 – 1962), оркестър „Балкантон“ (1962 – 1972), главен художествен ръководител на оркестър „Младост“ при ГУСВ (1974 – 1976). Главен художествен ръководител на дирекция „Българска естрада“ (1980 – 1985). Член на СБК от 1970 г. и секретар на бюрото на Кабинета за поп музика към Съюза на българските композитори.

Работи с видни дейци на българската поп музика и джаза, като Сашо Сладура, Димитър Ганев и Леа Иванова, а също така с Биг бенда на Българското национално радио. През 1978 г., съвместно с Александър Владигеров, оркестрира мюзикъла на Алексис Вайсенберг „Фугата“, поставен през 1979 г. в Париж и издаден от френската фирма „Pathe Marconi“ (1980).

Морис Аладжем е създал над четиристотин песни. Негови песни са изпълнявали едни от най-големите имена на популярната музика в България – Паша Христова, Лили Иванова, Мустафа Чаушев, Панайот Панайотов, Йорданка Христова, Росица Кирилова, дует „Ритон“, Васил Найденов, Тодор Колев, Георги Христов, Бисер Киров, Деян и Бойко Неделчеви, Емил Димитров, Маргарита Горанова и мн. други.

Носител е на много престижни награди и отличия както в България, така и в чужбина, като фестивала „Златният Орфей“ и конкурса „Мелодия на годината“, орден „Кирил и Методий“ – I степен (1982), трета награда на „Златния Орфей“ (1970) за „Песен за трите желания“; трета (1972) и втора (1973) награди на радиоконкурса „Пролет“ за „Цвете на надеждата“ (същата песен е наградена с втора награда и сребърен трофей на фестивала в Касълбар, Ирландия – 1973 г.); награда на СБК за оркестровата пиеса „Танкино“ (1979); първа награда на СБК за поп песни (1984). Песента „Любов завинаги“ (т. Георги Начев, изп. Росица Кирилова) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината“ през 1984 г. На същия конкурс е печелил наградата на зрителите през 1971, 1973 и 1981 г. През 1995 г. получава голямата награда за цялостно творчество на „Златният Орфей“. Негови песни са издавани на грамофонни плочи, освен в България, в Куба, Германия, Югославия, Финландия, Великобритания и Испания. Огромни са заслугите на Морис Аладжем към българската поп сцена.

През 2003 г. Морис Аладжем издава албума „Колекция златна класика“, в който събира едни от най-хубавите си творби.

Умира на 21 ноември 2004 г. в София.