Придържането към няколко основни принципа на хранене през целия живот може съществено да намали риска от сърдечносъдови заболявания и да подобри общото здраве, показва актуализирано научно становище на Американската сърдечна асоциация, публикувано в сп. Circulation и цитирано от българския здравен сайт puls.bg.

Новите препоръки в ръковоството на Асоциацията са провокирани от новите тревожни данни за САЩ, че повече от половината възрастни и около 60% от децата се хранят нездравословно. Това се свързва с високи нива на рискови фактори като високо кръвно налягане, затлъстяване и диабет, които са сред водещите причини за сърдечносъдова заболеваемост и смърт.

Актуализираното ръководство за 2026 г. надгражда препоръките от 2021 г., като се основава на по-силна научна база. Основният извод, че цялостният модел на хранене има значение за здравето на сърцето, остава непроменен.

Препоръките са в 9 ключови насоки по отношение на здравословния хранителен модел:

На първо място стои балансът между приетата енергия и физическата активност, така че да се поддържа здравословно тегло.

Препоръчва се разнообразна консумация на плодове и зеленчуци, в това число замразени и консервирани варианти, които също могат да бъдат хранителни и достъпни.

От значение е изборът на пълнозърнести храни вместо рафинирани, например предпочитание на пълнозърнест хляб, кафяв ориз и овесени ядки вместо бял хляб и бял ориз.

Насърчава се преминаване към растителни източници на протеин, например от бобови растения, ядки и семена, както и редовна консумация на риба. Ако се приема месо, то следва да бъде в ограничени количества и с по-ниско съдържание на мазнини.

Препоръките включват още заместване на наситените мазнини с ненаситени – например от растителни масла, ядки и авокадо.

Подчертава се нуждата от ограничаване на ултрапреработените храни и избор на продукти, които са по-близки до естественото си състояние.

Допълнително се препоръчва намаляване на добавените захари, особено в напитките.

Както и ограничаване на солта. Обръща се внимание на скритите източници на натрий в готовите храни.

По отношение на алкохола – ако не се консумира, не бива да се започва, а ако се консумира, количеството е препоръчително да бъде ограничено 

Новото ръководство поставя по-силен акцент върху замяната на нездравословния избор с по-добри алтернативи. Например вместо да се говори само за ограничаване на мазнините, се насърчава избор на конкретни източници на полезни мазнини и протеини.

Отбелязва се също, че ултрапреработените храни са свързани с по-лоши здравни резултати, което налага усилия както от страна на консумиращите ги, така и на пазара за увеличаване на достъпа до по-слабо преработени продукти.

Един от важните акценти е, че здравословното хранене не трябва да бъде строго или ограничаващо. Подходът следва да  съзнателно гъвкав, така че да може да се адаптира към различни културни, социални и икономически условия. Целта е да се постигне устойчивост във времето, а не краткосрочни резултати 

Според авторите на документа сърдечносъдовите заболявания започват да се развиват още в ранна възраст, което прави ранната профилактика ключова. Препоръчва се здравословният хранителен модел да се въвежда още след първата година от живота, като семейството играе водеща роля чрез личния пример.

Данните показват, че над половината възрастни в САЩ вече живеят с някаква форма на сърдечносъдово заболяване, като се очаква този дял да достигне 60% до 2050 г. Допълнително, само 1 от 4 възрастни и 1 от 5 деца изпълняват препоръките за физическа активност.

Затлъстяването също остава сериозен проблем за САЩ – засяга над 40% от възрастните и повече от 20% от децата, като тенденцията е към нарастване. 

В България картината е сходна – здравословното хранене и достатъчната физическа активност остават по-скоро изключение, отколкото правило. Данни на Световната здравна организация показват, че едва около 1/5 от българчетата се движат достатъчно ежедневно, а значителна част не консумират редовно плодове и зеленчуци. На този фон близо 1/3 от децата са с наднормено тегло или затлъстяване.

При възрастните тенденцията е сходна – над половината българи са с наднормено тегло и около 1/4 със затлъстяване. Физическата неактивност остава широко разпространена, като мнозинството от българите не покриват препоръчителните нива на движение от 60 минути на ден.

Сърдечносъдовите заболявания в България продължават да бъдат водеща причина за леталитет в страната, като формират над 60% от всички случаи по данни на Националния статистически институт. Това поставя страната ни сред държавите с най-висок риск в Европа и подчертава значението на ранната профилактика още в детска възраст.

Според американските експертите до 80% от сърдечните заболявания и инсултите могат да бъдат предотвратени чрез промени в начина на живот. В тази връзка храненето е един от най-силните и контролируеми фактори.

Ползите от здравословния хранителен модел не се ограничават само до сърдечносъдовото здраве и телесното тегло. Той подпомага осигуряването на необходимите витамини, минерали и фибри, намалява нуждата от хранителни добавки в повечето случаи и е в съответствие с препоръките за други състояния като диабет тип 2, бъбречни заболявания, някои видове рак и нарушения в мозъчната функция.

Последователните, дори малки промени в храненето могат да имат значителен ефект върху здравето в дългосрочен план. Вместо стремеж към съвършенство, акцентът трябва да е върху напредъка и устойчивите навици, които се запазват през целия живот.