Днес се навършват 74 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя обществото. Девети септември.
9 септември е датата, която в най-голяма степен разделя българското общество и ще продължи да го разделя.
Какво е станало на 9 септември 1944 г. - преврат или революция?
Колко са истинските жертви на терора преди 9 септември? А след това – на Народния съд?
Какви бяха годините от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. - на подем или на откъсване на България от европейската й същност.
По тези въпроси дори историците трудно спорят безпристрастно. А обикновените граждани имат своята убеденост, основана върху родовата памет. Което означава само едно – раната не може да заздравее, докато има поне двама души, за които 9 септември не е просто лист от календара.
За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна - премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество - комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция".
След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".