8 октомври е определен за Световния ден за превенция на природните и стихийни бедствия.

Природното бедствие е явление, неподлежащо на контрол от човека, което води до значителни човешки и/или материални загуби. Примери за природни бедствия са земетресения, наводнения, бури, специфични пожари, епидемии, продължителни суши, вулканичните изригвания, лавините, тропическите циклони.

Превенцията от природно бедствие зависи от подготовката на населението и от способността му да реагира адекватно при такава ситуация. Колкото хората са по-подготвени и по-адекватни са техните действия, толкова по-малък е размерът на щетите. 

В доклад на службата за намаляване риска от бедствия към ООН се твърди, че за последните 20 години бедствията, довели до смъртни случаи и големи икономически загуби, почти са се удвоили. Докладът е базиран на данни и становища от Центъра за изследване на епидемиологията на бедствията, намиращ се в Университета в Льовен , Белгия. Според тях през периода 2000 и 2019 г. са регистрирани най-малко 7348 бедствия, отнели живота на 1,23 милиона души, пострадали са 4,2 милиарда души, като някои от тях са били жертва на повече от едно бедствие. В резултат на тези бедствия Световната икономика е загубила около 2,97 трилиона долара (табл.1.).  

В сравнение с периода 1980 – 1999 г., последните 20 години бедствията бележат ръст с близо 43%, пострадалите нарастват с около 19%, а жертвите с около 3%. Икономическите загуби са нараснали с 46% – приблизително с толкова нараства и броят на бедствията. 

В докладът се разглеждат процеси, довели до щети и жертви с природен характер, като не са включени събития, които са резултат от човешка дейност – като катастрофи, производствени аварии и др. Ясно е описано какво се има предвид под бедствие, за да може всички природни явления, довели до някакви щети, да бъдат класифицирани и  описани. 

Какво представляват бедствията?

За да може едно природно събитие да бъде окачествено като бедствие, то трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

• да е причинило поне 10 жертви;
• да има поне 100 пострадали;
• да е обявено бедствено положение;
• да е поискана международна помощ.

Бедствията могат да се разделят на няколко големи групи: 

1. геофизични – земетресения, придвижване на земни маси, вулканични изригвания;
2. метеорологични – бури, екстремни температури, мъгла;
3. климатични – суши, топене на ледници, горски пожари; 
4. хидроложки – наводнения, свлачища, водна ерозия; 
5. биологични – епидемии, инциденти с животни, ужилвания от насекоми; 
6. индустриални – катастрофи, производствени аварии. 

В цитирания доклад се разглеждат бедствията от първите 4 групи и анализираните данни показват нарастване на почти всички събития през последните 20 години с изключение на срутищата (табл. 2.).