На 23 септември през 1947 г. лидерът на БЗНС „Александър Стамболийски" Никола Петков е обесен.

Той е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж на 16 септември и въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда е изпълнена. Гробът му, подобно на много други, е неизвестен.

Никола Петков е роден на 8 юли 1893 г. в София. Той се син на лидера на Народнолибералната партия Димитър Петков.

Завършва класическия отдел на I софийска мъжка гимназия през 1910 г. Записва се да следва право и политически науки в Сорбоната, Париж, но се завръща в България заради Балканската война 1912 г.

След Първата световна война продължава следването си в Париж и го завършва с отличие през 1922 г., след което постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. той си подава оставката и остава да живее във Франция, където занимава се с журналистика.

През 1929 г. се завръща в България и става редактор на вестник "Земя" (1931-1932 г.), на вестник "Земеделско знаме" - орган на БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933 г.). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог.

Бъдещият лидер на БЗНС навлиза в политическия живот в началото на 30-те години. След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 г. поема ръководството на БЗНС „Александър Стамболийски".

Той участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. и в установяването на новата власт.

От 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ. От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция).

Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 5 юни 1947 г. е снет депутатският му имунитет и още в сградата на Народното събрание е арестуван.