Въпреки стабилните данни за броя на рентгеновите и медицинските лаборанти Южният централен регион, включващ Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Пазарджик, е изправен пред сериозна кадрова криза в здравеопазването. Специалистите за образна и лабораторна диагностика застаряват, а млади попълнения почти липсват, показват данните за миналата година на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Южен централен регион поддържа непроменено ниво от 21 рентгенови лаборанти на 100 000 души население, същото както през 2017 г. Въпреки това регионът разполага с 227 рентгенови лаборанти в болничната помощ, което го нарежда сред водещите по този показател. Допълнително в извънболничната помощ работят още 42 рентгенови лаборанти, което е над средното за страната.

Възрастовата структура остава сравнително стабилна – средната възраст на лаборантите е 44 години, без промяна в последните 7 години. Въпреки това общата картина показва, че 20.8% от всички рентгенови лаборанти в страната са на възраст между 55 и 64 години, а 13.2% са над 65, което е сигнал за предстоящо сериозно намаляване на кадрите.

За разлика от рентгеновите лаборанти, броят на медицинските лаборанти в Южния централен регион е намалял от 43 на 38 на 100 000 души между 2017 и 2024 г. Общият им брой в болничната помощ е 364, което отново е значителен дял. Извън болниците работят още 129 медицински лаборанти.

Средната възраст на медицинските лаборанти в региона се е повишила от 42 на 44 години, като това е част от по-широката тенденция за застаряване на кадрите в системата. Национално над 26% от медицинските лаборанти са на възраст между 55 и 64 години, а почти 19% вече са в пенсионна възраст.

По колективния трудов договор от 2024 г. брутната минимална работна заплата за старши лаборант е между 1500 и 1550 лв., а за редови – между 1450 и 1500 лв. Въпреки това нивата остават под средните за ЕС, а липсата на остойностени здравни грижи продължава да демотивира младите кадри.

Освен това нито един от основните проблеми, очертани още през 2017 г., не е бил решен до 2024 г. Няма приет стандарт за здравни грижи, няма осигурено финансиране на амбулаторните грижи, липсва остойностяване на труда и на дейностите по здравни грижи. Също така Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи не е договорен партньор на Националната здравноосигурителна каса, което продължава да затруднява реформи в сектора.