Делото за жестокото убийство на Красимира Куковска в село Бегово, извършено през септември 2020 година, влиза в заключителна фаза. Днес бе разпитан последният свидетел по случая, приета бе и последната експериза, а самият обвиняем за смъртта на младата жена - Любомир Петров даде пълни обяенения. Повече от два часа той разказваше за събитията на 11 септември 202 година, за живота му с Красимира и отговаряше на редица въпроси. 

По време на заседанието бе приета съдебно-психологическата и психиатрична експертиза. Част от заключението на същата гласи, че Петров е ментално здрав и е можел да ръководи постъпките си и тези на околните. Вменяем е. „Възможно е да не се съобразява с общите правила и авторитети. Наблюдава се протестно поведение към общите норми. Склонен е да лъже според тестове, направени от психолозите. Експертизата се изготвя на база интервю и наблюдение на поведение, скорост на отговаряне. Изследвани са материалите от делото“, бе част от експертното мнение.

В днешното заседание бе разпитана и последната свидетелка по случая – Раделина Шилева. Тя е била приятелка на Красимира и Любомир, като познанството им е покрай годеника на Шилева. Те са се виждали поне три пъти седмично и дори са били канени за кръстници на Мелани, малкото дете.

„Личеше си, че Краси доминираше във връзката. Тя казваше къде да ходят, какво да правят. Не съм ставала свидетел на дразги и кавги. Любо бе по полето и с техниката, а тя се занимаваше с документи. Краси ми е споделяла за родителите си, но за другите роднини не бях чувала. Краси не съм я виждала тъжна, депресирана и обичаше свободата си. Често излизахме, беше весела. Любо също – весел и забавен. Две-три седмици преди инцидента Красимира стана по-студена и дръпната. Доста отслабна, не драстично.

От Любомир разбрах, че ще си дадат почивка и той ще се изнесе на квартира. Помогнахме му с багажа, не ни даде обяснение. Имахме уговорка да се видим и да обсъдим какво се случва. Писахме си, тя ми е споделяла за собствените си преживявания. Последната седмица подозирах, че има друг мъж. Тя се държеше странно, оставяше Любомир сам и си тръгваше. Той беше пасивен към нея.

В деня на инцидента получих съобщение, че Краси е починала. Тръгнахме към Бегово, имаше много хора, полиция, беше хаос. Любомир не ни каза нищо, не знаеше какво да ни обясни. След време, осъзнавайки се, разказа, че са имали с Краси уговорка да се срещнат с човек заради документи. Тя не е вдигала, отишъл и я намерил в детската стая с рана в гърдите. Каза, че в съседната стая е била Мелани. От родителите му разбрах и други подробности, че е прострелна рана от пушка. След случая всеки ден бяхме в Сухозем.

Когато бяхме отвън на двора на къщата, обади се роднина на Краси към Милена. Беше бабата, която каза: „Дайте да излезе така, че Любо да е виновен и да се приключи“. Милена беше в шок. След доста време разбрах, че Краси е имала друг мъж. Тя се разбираше много добре с родителите на Любомир, дори по-добре от него. Оставяше голямото дете при тях. Красимира му купуваше скъпи вещи – кола и часовник. На погребението имаше разединение. Накрая Любомир си взе сбогом с Красимира“, каза свидетелката.

След разпита ѝ Любомир се изправи пред съда за финални обяснения. Дори в последните си думи той отказа да признае вина.

„През 2017 година се запознах с Краси чрез общи приятели. Аз бях на 17 години, тя на 18 години. Обикаляхме цяло лято, наесен започнахме училище. Тя беше в „Яворов“, имаше апартамент, а аз и брат ми – на квартира. Станахме гаджета и се преместих при нея. За месец и половина заживяхме заедно. Ходихме на училище, а събота и неделя се прибирахме в селото. Запозна ме с Делчо – баща ѝ. Ходих при баща ѝ да му помагам в черешовите градини. Понякога оставахме при него, за да не е сам. През 2018 година той почина. Малко преди това го приеха в болница, тогава беше периодът на розите. Леля Таня предложи да остане при него, а ние – на къра. Влоши се за 3–4 дни. Бяхме в Бегово, когато леля ѝ каза, че е починал. Краси изпадна в шок, излязохме пред Спешното. Влезе в колата и видях, че пистолетът на баща ѝ е в нея. Взех ѝ го, тя завика, че и тя иска да отиде при него. До колата бяхме мама, брат ми и една позната на Краси. Дадох пистолета на майка ми, те искаха да ѝ дадем успокоителни. Но беше бременна и отказахме. По време на погребението на Делчо лелята на Краси – Таня, и баба ѝ я съветваха да продава всичко и да бяга.

Над 1300 декара земя имахме, но тя отказа категорично. Искаше да продължи делото на родителите си. Благодарение на Велина, семейна приятелка на Кукувски, продължихме дейността. Обичах Красимира, по любов се взехме. Движихме бизнеса, нищо не разбирахме и една година бяхме на загуба. Бяхме на 18–19 години. Влязохме в час по малко, накупихме техника, още земя и нещата се задвижиха добре. Вече се роди Денимира. Живеехме добре, нямахме сериозни дразги. Говорехме си, обсъждахме нещата. При раждането на Дани майка ми идваше всяка вечер, за да ни помага. Тя завърши и искаше да следва, аз не успях. Май месец 2020 година се роди Мелани.

Беше ни малко по-трудно, но продължи все така добре. Началото на септември ми каза, че отива на море – с Теодора и Марияна. А ние имахме уговорка да ходим с братовчедите, изведнъж отказа. Беше жътва, аз я питах: „Ами децата?“. Тя заяви, че ще ги остави при майка ми, че ще липсва три дни. Не ми беше приятно, тъй като с две деца и по цял ден на къра.

 Дойде брат ми и остана при мен с Дани, а бебето бе при мама. Нямах съмнения, че не е с братовчедка ѝ Марияна и Теодора. Чувахме се всеки ден. Докато беше там, ми каза, че нещата не вървят, каза го по телефона. Иска време. Казах ѝ, че ще се изнеса в Пловдив.

 Предложи ми нейния апартамент, но отказах. Върна се от морето, видяхме се и ми каза, че ѝ трябва време. Пак ще си работим заедно, но да не живеем заедно. Не каза защо и какво.

Опитах се да говорим, но отказа. Преди морето имахме гости – Петър Курдов, кръстник на Дани. Той беше в Англия, взех го от летището и отидохме в Бегово. Той живееше при нас по едно време, преди да замине за Англия. След като тя си дойде от морето, отидохме на бар тримата, но Красито не ни обръщаше внимание. Пишеше си нещо на телефона. После се прибра в нейния апартамент. На другия ден бях у братовчедката. Тогава ми звънна майка ми: „Какви са тези работи, Краси остави Мелани и ми каза, че си си писал с други момичета“. Аз ѝ обясних, че бивша съученичка ми е писала след стори от бара. Ден по-късно майка ни събра, за да ни сдобри в името на децата.

На 11 септември ми се обади Тодор, работник, заради слънчоглед, който трябва да се пълни в камион. Каза ми, че Краси не му вдига. Камионът бил в Чернозем. Отидох веднага, премерихме камиона. Обади се и Ибрахим – трябваше да му се плати за жътвата, звънна и Петко – и той чакаше пари за нафтата. Звънях на Краси, че трябва да им платим, не вдигаше, а аз продължавах да звъня. Накрая вдигна и каза, че ще иде да изтегли пари, чухме се по телефона. Отидох в базата да пълним камиона. Звънях пак, и пак не вдигаше. Отидох до къщата, не отвори. Пак се върнах в базата. Пак звънях, пак не вдигна. Поне 5–6 пъти звънях и три пъти ходих до къщата. Накрая каза, че след като напълним камиона, да мина да я взема, за да отидем до Калояново да тегли пари.

Дойде в халето и баща ми. Той остана, аз тръгнах към Бегово, тъй като Краси пак не вдигаше. Вратата беше заключена, затова реших да мина от гаражната врата. Тя беше отключена и се запътих към къщата. Влязох първо в коридора, а след това в малкия коридор. Погледнах вдясно – не беше в спалнята. После влязох в детската. Краси беше полулегнала, а между краката ѝ – пушката. Тениската бе зацапана, вдигнах я и видях между гърдите ѝ дупка. Пипнах ѝ врата, но нямаше пулс. Излязох и се обадих на баща ми, който бе в халето. Звъннах и на 112. Баща ми дойде, влязохме и като я видя, грабна Мелани и излезе. Аз първоначално не видях Мелани. Обадих се на майка ми и на доктор Касабова. Последната дойде, взе чантата и не след дълго обяви, че Краси е починала.

Малко след това дойде полицията. Обадих се на леля ѝ и баба ѝ. Още полиция дойде, линейка също. Дойдоха роднините ѝ, които ми се нахвърлиха, обвиниха ме и ме обидиха – аз съм убиец. Обидиха и моите родители. Повече от 3 часа бяхме там, пред къщата. След това ме взеха и отидохме в районното на Калояново.

 Към 20:00 часа ме пуснаха.

 На погребението имаше пререкания с роднините на Краси. На гробищата бабата каза, че ако някой знае нещо по случая, да стане и да говори. Последва тишина. Малко след това отново ме нападнаха двете лели на Краси. Заплашиха ме, че ще ме вкарат в затвора.

На 17-и сутринта дойдох до Пловдив, обърнах се към адвокат. Разказах ѝ какво се говори. Същия ден ме повикаха в районното, за да дам кода за камерите от къщата. Влязох, вкараха ме в една стая, вътре беше шефът на районното и още 2–3 полицаи. Искаха да напиша обяснения. Дойде четвърти, скъса листа и каза да си помисля пак какво да напиша и да започвам наново. Пак написах същото и пак ми скъсаха и втория лист с обяснения, казвайки, че знаят истината. Закараха ме на полиграф около 20:00 часа. Закараха ме пак в Хисаря, там ми казаха, че е по-добре за мен да кажа, че е имало борба и тя е натиснала спусъка. Ако не призная, нямало да си видя децата и родителите ми. Заплашиха ме и ме накараха да пиша под диктовка.

Оставиха ме през нощта там, а на сутринта чак дойде адвокат. Не смеех да ѝ кажа за заплахите, както и за обясненията. С нея отидохме до къщата пак. Преди това ме предупредиха да покажа в къщата същото, каквото са ми казали да напиша. Повторих ги, както ми диктуваха полицаите. След експеримента ме вкараха в ареста. Два дни след това признах на защитничката си за натиска и че не е така, както е написано и показано, разказах ѝ за заплахите и предупрежденията.

За Николай, мъжът, с когото Краси е имала връзка, научих от самия него. Той се обади ден след инцидента. Каза ми, че е бил с Краси на море. Брат ми чу и грабна телефона и излезе навън, не знам какво са си говорили. Помня, че беше за някакъв телефон. С Краси имахме чудесни отношения. Бяхме заедно, не сме се карали, не сме се разделяли. Не сме си повишавали тон. Дори и при раздялата нямаше разправии“, разказа Любомир.

Предявени му бяха разпечатките на чатове между него и Красимира, датиращи от 2 септември. Припомняме, че повече от две години отне отключването на мобилното устройство на Кукувска. Извлечени бяха данни за проведени разговори, както и за комуникации на младата жена по приложенията. Именно на база тези съобщения съдът запита Любомир дали е знаел или подозирал Красимира в изневяра. Петров отрече категорично. Тогава бяха цитирани в залата съобщения от 2 септември, в които явно подозрително и заядливо Любомир е питал Красимира как ще обясни за „колата“ и че му било ясно какви номера върти. На въпрос как ще обясни това, Любомир заяви, че за колата е подпитал след инцидент в предишни дни.

„Детето на моя братовчедка бе на гости. Тя легна при Красито в спалнята, а аз – на дивана в хола. Посред нощ момичето дойде да ми каже, че Красимира я няма. Погледнах камерите и видях кола, в която влезе Красито. После я попитах какво е правила там, тя заяви, че няма да коментира“, обясни Любомир.

На 3 септември Красимира е била залята отново със съобщения от Петров:

Любомир: „Тая вечер в къщата ли ще си? Трябва да говорим, ако няма да спиш другаде, де“

 Красимира: „Засега няма да се прибирам“

Любомир: „Яснооо“

Красимира: „Кое“

Любомир: „Тва го разбрах одеве, като почна с номерата, ем защото имаш друг вариант“

Два часа по-късно:

Любомир: „Последно питане, пак ли няма да спиш в къщата?“

Красимира: „Да, в апартамента съм“

Любомир: „Само да не ви е тясно на дивана, почвам да си правя и аз каквото си искам и аз. Ясно“.

След прочитането на последните чатове съдът прикани Петров да обясни какво е имал предвид. Той обаче заяви, че не помни, но си обяснява спането на дивана с факта, че Красимира често събирала братовчедка си Марияна и приятелки в пловдивския апартамент.

Още по-съмнителна е комуникацията на следващия ден, 4 септември, между Кукувска и Петров.

Любомир: „Ако искаш си извикай любовта и да я прехвърля на него. Разбрах ти плановете и затова ще ти върна всичко. Започна да си искаш едно по едно“

Красимира: „Стига вече“

Няколко часа по-късно, около 17:00 часа:

Любомир: „Какво ще правиш, аз ще си търся работа“.

Последният отново заяви, че не си спомня.

Ден преди Красимира да замине на море, Любомир Петров отново й е писал. Около 11:40 ѝ е заявил, че ще си събира нещата. По-рано в обясненията си обаче Любомир заяви, че раздялата им е станала след завръщането на Красимира от морето. Чатовете помежду им обаче говорят друго.

 Малко след първото съобщение, което е оставено без отговор, Любомир отново е попитал:

Любомир: „Може ли да си събирам багажа? Лека-полека да опаковам куфара, а и той е твой, ще ти го върна, спокойно. Е, нали си си намерила мъж вече“.

Красимира: „Нали сме разделени, какво да ти обяснявам“

Любомир: „Много си радостна, нали?“.

„Не мога да обясня, само ще кажа за „мъжа“ – това е майтап за братовчедка ѝ“, отговори на въпроса как ще обясни разговора.

По време на заседанието стана ясно, че Красимира е комуникирала с много приятели на 5 септември. В текстови съобщения тя е разказала, че вече е свободна – необвързана.

„Не знаех за тези съобщения“, обясни Петров.

Въпреки предявените съобщения Любомир отричаше в залата да е знаел, че с Краси ще се разделят и че тя има друга връзка. В обясненията си Любомир разказа още, че пушката, с която е застреляна Красимира, е купена за 18-ия му рожден ден. И той, и Красимира са стреляли многократно с нея. И двамата са знаели как да я заредят и как да боравят с нея.

В залата Любомир бе попитан още, когато е намерил мъртва половинката си, къде е била пушката. Предявени му бяха и снимки от фотоалбум от огледа на местопроизшествието.

Любомир заяви, че пушката е била между краката на починалата, но на албума е встрани на дивана.

„Аз преместих пушката, след това я извадих навън. Не знам защо, бях в шок. Не съм пипал телефона, нито раната“, заяви той. Това провокира съда да го попита как след това пушката се е оказала пак до трупа. „Баща ми дойде, разказах му какво е станало и той се скара, че не трябвало да я пипам. Тогава с една тениска взе пушката и я върна. Не знам защо я изтри с блузата“, каза Любомир.

След близо два часа обяснения от прокуратурата поискаха да се прочетат показанията на Любомир Петров, дадени на 17 септември, вече в качеството му на обвиняем. Причината за това искане бяха редица противоречия между казаното тогава и днес. На 17 септември, в качеството на обвиняем и с адвокат, той е заявил че пушката е гръмнала след борба помежду им.

„Съжалявам и не исках да се случи това. На 11 септември влязох и видях Красито на дивана в детската, до нея пушката. Учудих се, защото пушката бе навън до секцията. Тя си държеше телефона. Когато ме видя, заплака и каза, че не може да живее така. Искаше да я гръмна и да си отиде при родителите ѝ, много ѝ липсвали. Каза, че е била с Николай на морето и че го обича много.

Пушката падна в краката ми, взех я с дуло нагоре. Тогава тя скочи, хвана пушката и я опря в гърдите си. От рязкото дърпане към нея и мен пушката гръмна. Красимира падна назад на дивана, а от гърдите бликна кръв. Започнах да я викам и бутам: „Краси, Краси...“ – викнах я, не отговори. Проверих врата ѝ, но нямаше пулс. Грабнах пушката и я оставих навън.

Обадих се на баща ми, той дойде и се обадихме на майка ми. Съжалявам, Краси е майка на моите деца и не съм подозирал, че може да се случат тези неща“, заявил Любомир на 17 септември.

Петров побърза да заяви пред съда, че показанията му били дадени под натиск и че са лъжа. Казаното днес в залата била истината.

След неговите показания съдът прикани страните за финални пледоарии. Защитата обаче направи едно последно искане, което Окръжен съд уважи. Става дума за разширена съдебно-медицинска, балистична и техническа експертиза. Така делото бе отложено за края на май. 

Припомняме, че делото срещу Любомир Петров започна отначало в Окръжен съд. Жестокото престъпление беше извършено на 11 септември 2020 година в пловдивското село Бегово. Любомир Петров е привлечен като обвиняем, че е извършил предумишлено убийство в условията на домашно насилие.

Двамата с Красимира живеели на съпружески начала от 2018 г. Той се запознал и сближил с жената, след като разбрал за нейното добро финансово положение. Покойните й родители били оставили в наследство на момичето земеделски земи, които тя обработвала и получавала заплащане. По време на съвместното им съжителство, за да няма скандали, Красимира се съобразявала и удовлетворявала материалните желания на Любомир. Така той се сдобил с няколко леки автомобила на свое име, мотоциклети, колекция от скъпи часовници, както и с въздушна пушка.

През 2018 г. се родило първото им дете, а през 2020 г. – второто. Според обвинителния акт, Любомир не полагал достатъчно грижи за семейството. Предпочитал да се среща с приятели, да демонстрира по-висок стандарт от тях и да харчи парите, които Красимира му давала.

Когато тя установила, че финансовите средства са намалели значително, поставила условие на Любомир да ограничи разходите. Между двамата скандалите се задълбочили. 

Няколко дни преди инцидента, Красимира поискала да се разделят, което допълнително влошило отношенията им. По нейно настояване Любомир си събрал багажа и се изнесъл от дома ѝ в село Бегово. Мъжът не искал да приеме, че губи привилегиите, които му предоставял съвместния живот. Той преценил, че ако в удобен момент инсценира самоубийство на Красимира, цялото имущество на жената, чрез децата, ще остане за него.  

На 11 септември 2020 г. Любомир на два пъти ходил до дома на Красимира в Бегово и настоявал да се срещнат. Тя отказвала и не му отключила входната врата. На третия път той успял да влезе в къщата и се промъкнал в стаята, където жената спяла. Тя се събудила и изправила, изненадана от появата му. В стаята била оставена въздушната пушка, подпряна на дивана. Любомир се възползвал от ситуацията, взел оръжието и стрелял към гърдите на Красимира. Куршумът попаднал в сърцето и жената починала. Любомир се обадил на родителите си, на приятели и подал сигнал на тел. 112. Пред всички той представил случая като самоубийство. Тази версия обаче бе опровергана от събраните доказателства.

Оказало се, че точно след убийството, Любомир е заличил и следите си по пушката. Той я избърсал и преместил. По време на разследването обаче, по кутията със сачмите са намерени негови следи, както и такива от майка му и самата Красимира. Прегледани били видео камерите в съседство на имота.

На кадрите се виждали действията на Петров – как прескача оградата и влиза през задния вход, тъй като вратата била заключена. Малко след първото проникване, Любомир е напуснал къщата и започнал да я обикаля, като в същото време е звънял на 112.

4 години и половина след убийството в Бегово: Влизат отново в къщата на застреляната Красимира

Видеозаписи по делото "Бегово": Любомир влязъл през задната врата, останал в къщата само минута

Повече от година не могат да отключат телефона на застреляната в Бегово Красимира

Искат данни от Фейсбук по делото за убийството в Бегово, експертите се връщат в къщата на застреляната Красимира

Спор за ключова експертиза отново бави делото за убийството в Бегово