1979 г. Министерският съвет на Народна република България излиза с разпореждане за организирането и провеждането на международната детска асамблея „Знаме на мира” в София и за изграждане на монумента „Знаме на мира”. Фестивалът на детското изкуство е под егидата на ЮНЕСКО, организиран по идея на Людмила Живкова, тогава председател на Комитета за култура.

На 16 август 1979 г. в София е открита Първата международна детска асамблея „Знаме на мира”, в която участват деца от 79 държави. Заедно с нея е открит и комплексът „Камбаните” край София. При откриването на монумента там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти. Бетонната конструкция е от еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, като в най-високата част на монумента - в сфера, която наподобява планетата, са вместени седем камбани - символ на седемте континента.

Целият този проект се обединява от мотото „Единство, творчество и красота”. Името и девизът на асамблеята са взаимствани от философската система на Николай Рьорих - руски художник и философ. Първоначално инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да са през три години. Асамблеята е приета като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепена от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации. През 1987 г. ООН удостоява „Знаме на мира“ със званието „Вестител на мира”.

До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Асамблеята от 1989 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация на 30 август 1990 г. българската страна прекратява международното детско движение „Знаме на мира”.