37-годишна майка има нужда от нас, за да има възможност да живее и да бъде до дъщеря си. Жестоката съдба я застига преди месец, когато Милена разбира, че е болна от рак.

Ето какво написа младата майка, обръщайки се към хората с добри сърца за помощ:

Дойдох на този свят само веднъж – така, както и вие. Рано ми е да си ходя!

На първо място ви пожелавам да се будите с благодарност за новия ден, защото наистина не си даваме сметка какво ни чака зад ъгъла и какво ще успее да заличи безмилостно усмивките от лицата ни…

Казвам се Милена. На 37 години съм. Аз съм майка, съпруга, сестра, леля, дъщеря и внучка. Мечтая като всеки един от вас, вълнувам се като всички вас, боря се с препятствията, с трудностите, с неволите. Падам, ставам, изтупвам се и продължавам – досущ като всички вас.

Като всеки родител, с трепет рисувам планове с дъщеричката си за хиляди „мисии“ , които да изпълним в годините напред. Дадох ѝ майчината си дума, че винаги ще бъда зад гърба ѝ, че винаги ще държа ръката ѝ, но днес… днес застивам от ужас дали няма да я предам… Тежко е, страшно е, брутално е да гледаш 7-годишното си момиченце, със събрани за молитва ръце, да моли Дядо Боже, да изпрати здраве на мама. Да се огледаш в очите на любимия човек, а там да видиш смразяващ страх.

Ракът не почука на нашата врата.

Той просто влезе. Дошъл е тихо и се е настанил удобно… Неканен гост в коварна дреха…

Искам да крещя. Да блъскам. Искам да се събудя и всичко това да се окаже лош сън.

Два месеца посещавах лекари с различни специалности, поради прогресивна болка в кръста, от която започнах да не мога да стоя права. Никой не откриваше нищо нередно ден след ден, а в същото време аз всеки ден изнемощявах още и още.

След преглед при неврохирург, съдов хирург, няколко мамологични прегледа, мамография нямаше данни за нищо притеснително. До деня, в който назначиха скенер и ми казаха, че е късно.

На 08.01.2025, след множество прегледи, в България потвърдиха окончателно диагнозата ми рак с произход от гърдата, метастазирал в костите, черният дроб и в мозъка. Не знаех как да приема тази вест, не знаех какво да направя. Не получих дори напътствие, излизайки от тази врата, как да продължа и къде да отида.

Хората, които дадоха надежда за живота ми, са екипът на клиниката в Турция - Anadolu Sağlık Merkezi. Направиха ми PET-CT скенер, ЯМР, множество други прегледи, анализ на последвалите биопсии и въпреки напредналия стадий и хипер агресията на заболяването, бяха категорични, че има реални шансове да овладеят контрола и да живея пълноценно.

Нуждая се от продължително и интензивно лечение, включващо лъчетерапия, имунотерапия, химиотерапия, периодични контроли и редица други процедури. За да блокират метастазите в мозъка, назначиха кибернож, с който разполагат в болницата за щастие.

Добрите новини са дотук. Не се предавам. Не искам да се предам! Заради себе си, заради дъщеря си, заради близките си. Няма да се дам, но имам нужда от Вашата помощ. Прогнозните средства за терапията са непосилни за мен и семейството ми. Много е тежко да чуеш, че шансове има, стига да успееш да си ги позволиш. Затова се обръщам към всички Вас за мъничко помощ. Силно вярвам, че живота на хората не се измерва в суми. Искам да вярвам и вярвам, че ще се справим с това препятствие.

Подкрепете Милена с дарение с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut или по IBAN сметка:
https://pavelandreev.org/…/da-pomognem-na-milena-da-darji…

Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG36BUIN95611000739743
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Милена Асенова Миткова

Включете се в онлайн базара на платформата
https://www.facebook.com/groups/pavelandreevbggroup/?ref=share