На днешния 9 март преди 36 години се случи атентатът на гара Буново - най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. с бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.

Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен.

Мотивът за атентата е така нареченият по онова време "възродителен процес“.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак №326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват 12-годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

На 25 април 1988 са осъдени на смърт на три лица, пряко участвали в атентата. Няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани.

Има и осъдени за помагачество, някои от които са амнистирани след 1990 година.