35 години стават днес от Срещата край Малта, белязала края на Студената война.

Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „студена война“ от американския политолог Бърнард Барух.

Въпреки това, борбата е между двете суперсили, които защитават различен подход по отношение на икономиката, политиката и т.н. – социалистическите страни от Източния блок срещу капиталистическите страни от Западния блок.

Успоредно с двете суперсили се събират различни страни, които поддържат едната или другата позиция – на страната на САЩ застават няколко страни от Западна Европа, включително Великобритания, Франция и други, които заедно учредяват Организацията на Северноатлантическия договор НАТО (1949). На страната на Съветския съюз са страните от Източна Европа, които са под контрола на Съветския съюз, включително Унгария, Чехословакия, Полша, България и други, които формират Варшавския договор.

Противопоставянето или „студената война“ между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Основните действащи лица в конфликта са разузнавателните служби като ЦРУ и КГБ. Продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991.

Срещата край Малта е среща на най-високо равнище между ръководителите на Съединените щати и Съветския съюз Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов, проведена на 2 – 3 декември 1989 година край пристанището на Марсашлок в Малта. Срещата се провежда във времето на срива на комунистическите режими в Източна Европа и макар да не завършва с подписването на конкретни документи, според много наблюдатели отбелязва края на Студената война.

Въпреки скептицизма на много експерти в американското правителство към провеждане на среща с Горбачов, френският президент Франсоа Митеран и британската министър-председателка Маргарет Тачър заедно с други европейски лидери и водещи членове на Конгреса убеждават президента Буш в необходимостта от такава среща.