33 години се навършват днес от смъртта на големия ни художник Димитър Казаков - Нерон.

Роден е на 22 юни 1933 г. във великотърновското село Царски извор. Рано остава без баща и от дете знае какво е бедност. Оттогава обаче му е и любовта към всичко красиво в природата и селския бит. Започва да я претворява с подръчни материали – глина, дърво… с всичко. Не е за чудене, че в софийската Художествена гимназия правят изключение и го приемат за ученик, когато вече е на 20 години. За благодарност той пък е отличен ученик. После завършва и графика (с много перипетии) в Художествената академия.

Умира на 16 януари 1992, едва 58-годишен.

През социалистическите години Димитър Казаков е щатен плакатист в „Комунални услуги” в Пазарджик, после художник във военен завод край софийското село Божурище, докато окончателно избере съдбата на свободен творец в столицата. Случва се творбите му да не бъдат допускани на тогавашните общи художествени експозиции, затова пък са оценени в чужбина.

Нерон прави успешни самостоятелни изложби в Гърция, Швейцария, Австрия, САЩ, Франция, Испания, Япония, Кувейт, а славата му расте. А френският режисьор и сценарист Жан Мари Дро идва в България и избира не друг, а Нерон, за да го представи в поредица си „Художници-чародейци на своето време”, редом до десетте най-големи художници на Европа. Снима 45-минутен филм, който е излъчен в края на 80-те по един от най-гледаните тв канали на Франция.

1981-ва е годината, която внася пълен обрат в живота на артиста. Измъчван от тежка астма, Нерон е принуден да се откаже от живописта – маслените бои провокират алергия, която трудно се овладява. Няколко години живее в Сандански, за да диша лековития въздух на това място. После се връща в Божурище, където остава до сетния си час, работейки с акрилни бои, акварел, скулптура, дърворезба, декоративна пластика…

Димитър Казаков-Нерон е от прекрасните примери за това, че талантът не идва сам. Освен че рисува, той е много добър музикант и пише стихове. Поезията му обаче излиза на бял свят години след неговата смърт – през 2008 г. във варненското списание „Знаци”. Публикувани са и негови афоризми, крилати сентенции за изкуството, спомени.