Тютюнопушенето се свързва с развитието на редица злокачествени заболявания, сред които водещо място заема ракът на белия дроб. Малко обаче е известно за връзката между тютюнопушенето и злокачествените хематологични заболявания (левкемии и лимфоми), казва д-р Антония Недева, д.м., главен асистент в Клиника по хематология на ВМА.

 

Цигареният дим съдържа над 7000 химически субстанции, от които поне за 70 е известно, че имат потенциал да предизвикат злокачествени заболявания. Те са т.нар. карциногени – могат да се свържат с ДНК в ядрата на клетките и да предизвикат определени мутации, водещи до развитие на раково заболяване. Бензенът, съдържащ се в тютюневия дим, е известен карциноген, който може да причини остра миелоидна левкемия (ОМЛ). Това е най-честата остра левкемия при възрастни пациенти – бързо протичащо злокачествено кръвно заболяване, изискващо незабавно и продължително лечение.

 

В цигарения дим се откриват и радиоактивни елементи – полоний-210 и олово-210, които могат с години да акумулират в белите дробове на пушачите и да доведат до развитие на белодробен рак. Йонизиращата радиация е известен рисков фактор и за развитие на левкемии, но за установяване на възможна връзка между тези елементи и левкемиите при пушачи са необходими повече доказателства.

 

Тютюнопушенето увеличава риска от ОМЛ с 40% при активни пушачи и 25% при бивши пушачи. Вероятността за развитие на остра левкемия нараства с броя изпушени цигари и продължителността на тютюнопушенето - по-висока е при хората, които са пушили повече от 20 години по над 20 цигари дневно (т.е. над 20 пакетогодини – пакетогодина се равнява на изпушена една кутия всеки ден в рамките на една година). След спиране на тютюнопушенето рискът постепенно намалява, като най-малък е при тези, отказали цигарите преди повече от 20 години.

 

Тютюнопушенето по време на бременността се свързва с повишена вероятност за развитие на левкемия в детска възраст.

 

Установено е, че пациентите с ОМЛ, които пушат, имат по-лош отговор на провежданата терапия и по-кратка преживяемост от непушачите.

 

Хроничната лимфоцитна левкемия е заболяване с ниска степен на злокачественост, характеризиращо се с рамножаване и натрупване на морфологично зрели, но функционално непълноценни B-лимфоцити в кръвта, костния мозък и лимфните органи в резултат на възникване на определени мутации в тези клетки. Бензенът от цигарения дим може да причини тези мутации. Освен това тютюнопушенето увеличава вероятността от прогресия на заболяването и неблагоприятен изход от него.

 

Цигареният дим е и известен рисков фактор за развитие на лимфоми – голяма група злокачествени заболявания на лимфната система. В зависимост от броя на пакетогодините този риск може де бъде повишен до 45%. Хората, които някога са пушили, имат до 40% по-висока вероятност от диагностициране с лимфом на Ходжкин – потенциално лечимо заболяване, при което в лимфния възел се откливат малигнените клетки на Рийд-Щернберг и при което изходът се определя от стадия и редица прогностични фактори. Рискът е най-висок при активните пушачи и намалява с времето при хората, отказали цигарите.

 

Неходжкиновите лимфоми (НХЛ) са хетерогенна група от злокачествени заболявания, възникващи от В- или Т-лимфоцити. В-клетъчните НХЛ представляват по-голямата част (около 85%) от НХЛ в западния свят, докато Т-клетъчните лимфоми са много по-рядко срещани, но могат да имат агресивен ход и да са резистентни на лечение. Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на Т-клетъчни НХЛ с около 30% и с около 20% на фоликуларен лимфом – най-често срещания В-клетъчен лимфом с ниска степен на малигненост. При деца, изложени на цигарен дим и живеещи в среда с двама или повече пушачи, има почти 2 пъти по-голяма вероятност след години да развият фоликуларен лимфом. Някои проучвания доказват, че тютюнопушенето може да повиши риска от трансформация на фоликуларния лимфом в по-агресивна форма на заболяване – т.нар. дифузен В-едроклетъчен лимфом.

 

Тютюнопушенето не само повишава риска от лимфом, но и повлиява преживяемостта на тези, вече диагностицирани със заболяването. Според проучване, публикувано в едно от най-реномираните хематологични издания, пациентите с НХЛ под 60-годишна възраст, които продължават да пушат след поставяне на диагнозата, имат до 2.5 пъти по-висок риск от намалена продължителност на живота в зависимост от броя изпушени цигари.

 

Отказването от тютюнопушенето намалява риска от развитие на онкохематологични заболявания и подобрява общото здравословно състояние и качество на живот, казва д-р Недева.

 

Източник: ВМА