На днешния 28 юли през 1816 година се ражда Стефан Дуньов - първият български полковник.

Той е банатски българин, участвал в Унгарската революция от 1848 – 1849 г. и в борбите за освобождение и обединение на Италия – Рисорджименто. Дуньов е един от малкото българи достигнал до военното звание полковник преди Освобождението 1878 г. и създаването на националната Българска войска.

Стефан Дуньов е роден в банатско българско семейство католици, живеещи във Винга, тогава в Австрийската империя, днес в Румъния. Дуньов завършва юридическо образование и отваря адвокатска кантора в Арад.

Увлича се от идеите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи и се включва в Унгарската революция за национална независимост, като е избран в регионалния комитет в Арад. По-късно участва във военните действия, като първоначално е произведен в звание капитан, а по-късно подполковник. Действа и като революционен съдия в процеси срещу контрареволюционните сили и издава смъртни присъди. След разгрома на революцията е заловен и осъден на смърт от австрийските власти. Под натиска на международната общественост срещу австрийските репресии присъдата му е намалена на 10 г. затвор. Освободен е през 1857 г. и е интерниран да живее в Пеща.

През 1859 г. Дуньов заминава за Кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във втората война за независимост на Италия. През 1860 г. Дуньов се включва към движението на Джузепе Гарибалди, като му е възложено да командва доброволчески отряд, в чийто състав влизат унгарци и банатски българи. Отрядът се отличава в битката при р. Волтурно близо до Неапол, а Дуньов е ранен и губи единия си крак. За решаващия принос в битката срещу неколкократно превъзхождащ противник е поздравен лично от Гарибалди и е награден с високи военни отличия. Произведен е полковник, а командваната от него част е наречена „полк Стефан Дуньов“.

След смъртта на Гарибалди Дуньов остава да живее в Италия, като се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност. Умира в Пистоя на 29 август 1889 г. На негово име са наречени улици в Будапеща, София и Винга (Румъния). Издигнат му е бюст-паметник в град Чипровци.