През 1994г. е заловен терористът Илич Рамирес Санчес, известен като "Карлос Чакала", който по това време е считан за един от най-опасните и терористи, които винаги успява да избяга и да се укрие. Чакала е отговорен за доста атентати. Осъден е на доживотен затвор. Въпреки опитите да бъде помилван това не се случва. Той е още жив и излежава присъдата си. 

Получава псевдонима Карлос, след като става член на лявата екстремистка организация Народен фронт за освобождение на Палестина, а прякора „Чакала“ получава от пресата, когато сред неговите вещи е открита книгата Денят на Чакала на Фредерик Форсайт. Въпреки че книгата не е негова, прякорът му остава.

В продължение на повече от 20 години Карлос гради печалната си слава с убийства, бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби.

Излежава доживотна присъда във френски затвор.

На 29 юни 2006 г. Карлос Чакала подава жалба в съда в Париж срещу мъжа, който го е арестувал. Жалбата е за отвличане и незаконно задържане. Сега адвокатът му смята, че има нови доказателства за това, че Чакала всъщност е отвлечен от френските власти на чужда територия. Жалбата на Чакала се основава на интервю, дадено от генерал Филип Рондо за френския вестник „Фигаро“. В него той говори за кариерата си, включително и за залавянето на Карлос Чакала. Рондо разказа, че се е обадил в кабинета на президента, а след това и на вътрешния министър Шарл Паскуа, за да им съобщи успеха си. Адвокатката на терориста Исабел Кутан-Пейр коментира, че това означава признание на Рондо, че е бил сред похитителите.