Международният възпоменателен ден на Холокоста е ежегоден и с цел възпоменание на жертвите на Холокоста. На 1 ноември 2005 Общото събрание на ООН обявява официално в резолюция 27 януари за Международен възпоменателен ден на Холокоста.

Резолюцията призовава всеки член на организацията да почита паметта на жертвите на Холокоста и окуражава развитието на образователни програми за историята, за да се предотвратят бъдещи прояви на геноцид.

В Йерусалим се отбелязват годишнини от освобождаването на концлагера Аушвиц. Там се събират държавни и правителствени ръководители. Почит към жертвите на нацизма изразяват и в Освиенцим. 

Холокостът е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“, което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.

Други етнически, политически и социални групи – цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, масони, съветски военнопленници, политически затворници и инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим.

Антиеврейската политика в България започва през 1940 година, когато Народното събрание приема Закон за защита на нацията. Още при внасянето на законопроекта интелектуалци и общественици подписват протестно писмо срещу него. Антиеврейското законодателство забранява смесените бракове, въвежда забрани за упражняване на определени професии и притежаване на дялове в предприятия от страна на евреите. Те са задължени да носят „Давидови значки“ за идентификация - жълти звезди, върху облеклото си. Наложен е полицейски час за тях. Могат да си купуват хляб само от отделни фурни, забранено им е да се движат по някои улици. По половин година мъжете евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери“.

Въвеждат се тежки регулации върху собствеността на евреите, като голяма част от нея е национализирана. Наложеният еднократен данък върху имуществото на евреите е в размер на 20% и достига общ размер от 1,4 милиарда лева.
Решението за унищожаване на всички евреи в Германия, на окупираните от нея територии и в съюзническите държави е взето през 1942 г. Тогава започва масово депортиране към Аушвиц. Прилагането на антиеврейските мерки у нас е възложено на създадено през август 1942 г. Комисарство по еврейските въпроси, оглавено от Александър Белев. До края на годината то изселва от София над 1500 души.

На 2 март на Комисарството е възложено да организира изселване на 20 000 евреи от „новоосвободените земи“. На 4 март 1943 г. започва депортиране от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

Според първоначалния план на Комисарството по еврейските въпроси изселването трябва да обхване около 6000 души от старите територии - 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом.
През март 1943 г. в Пловдив 612 души евреи са задържани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, след като митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако не бъдат освободени. Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в училището. Той вдъхва кураж и увереност на събраните за депортация евреи. Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им казва: „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат“. Междувременно в страната се надига вълна от негодувание. 42 депутати начело с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и бламират антисемитските действия. Самото правителство спира депортирането.

Българската православна църква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на правителството. Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията. Антиеврейското законодателство е отменено през септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев.
Според данните, публикувани в "Енциклопедия на Холокоста", издание на Музея на Катастрофата ("Яд-ва-Шем") в Йерусалим, по време на войната загиват: около 3 млн. полски; около 2 млн. съветски; 560 хил. унгарски; 280 хил. румънски; 140 хил. немски; 100 хил. холандски; 80 хил. френски; 80 хил.чешки; 70 хил. словашки; 65 хил. гръцки и 60 хил. югославски евреи.

България е една от малкото европейски страни, която успя да спаси от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в българските земи. Българският народ с право може и трябва да се гордее с достойното и хуманно поведение на нашите предци! Холокоста е история, урок и предупреждение на миналото към бъдещето.