На днешния 27 февруари през 1945 година със закон е наложена Правописната реформа на българския език. Тя следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.

След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България – комунисти и земеделци, към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.

Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я, е или по-рядко а, според ятовото правило. Така например вместо бѣлъ вече се пише бял, а за останалите форми се ползва буквата е: бели.

Изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ или а (по-рядко). Пример. Вместо бѫда, където големият юс се изписва по исторически причини, защото в миналото е отразявал специфичен звук, се замества с големия ер и става бъда. Също така: вместо „тѣ сѫ“ вече се изписва „те са“.

Прекратява се изписването на краесловен ъ, където няма звукова стойност.

Прекратява се изписването на краесловен ь, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор).

Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение.

Опростен е правописът на някои думи: вместо нуждни вече се изписва нужни, вместо сърдце – сърце, вместо праздникъ – празник, вместо гостба – гозба и др.