През 1893г. се създава Българо-македонският комитет. Той е учреден в Солун от шестима български интелектуалци - доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров. Срещата е неофициална - не се води протокол и не се избира ръководство. Определени са обаче основните задачи - борба за освобождение и противодействие на сръбската и гръцката пропаганда.

Според Попарсов първоначално групата била наречена „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор“. Година по-късно същата група приема първия Устав, като ползва за екземпляр Устава и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Дълго се дебатира и за името на комитета.

Впоследствие започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и „Бунтовник“ и се изготвя вътрешен правилник на местните революционни комитети. Много от възпитаниците на Солунската гимназия през следващите години разпространяват националнореволюционната идея. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския, Одринския и Цариградския вилает.

23 октомври се чества и като Ден на македонската революционна борба. Денят е обявен за национален празник на Република Северна Македония.