Датата 23 април 1976 година е паметна в историята на Перущица и нейните жители. Връхна точка в участието на цялото население в националноосвободителните борби е включването в Априлското въстание 

Перущинци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Те са нападнати от 5500 башибозук на Адил ага тамрашлията, а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша. Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост – църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата.

В черквата загиват 347 души, начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев – другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия.

Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.

През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при подавяне на въстанието извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души. Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.

По повод 20-годишнината на Априлското въстание, през 1896 година се създава перущинският комитет „27 априлий“, който има задачата да „въздигне паметник на мъченически загиналите за свободата на България през 1876 година перущенци”, а и да пази тяхното дело.

След Априлското въстание костите на героите са погребани  извън пределите на някогашна Перущица. С решение на комитета „27 априлий“ и общинската управа костите на априлци са върнати в църквата „Св. Архангел Михаил“.

Градът е освободен от османско владичество на 3 януари 1878 година. Стогодишнината от Освобождението е отбелязана с „Паметник на трите поколения“, издигнат на хълма „Власевица“.