На днешния 19 февруари се навършват 21 години от смъртта на Марин Големинов - ярък български композитор, музикален критик, диригент, педагог и общественик, академик, носител на наградата „Готфрид фон Хердер“.

Роден е на 28 септември 1908 година в Кюстендил. Баща му Петър Големинов е юрист от Прилеп. Когато е на 7 години, семейството се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград). Взема уроци по теория на музиката. През 1927 г. постъпва в Държавната музикална академия в София, където учи цигулка, камерна музика и теоретични музикални дисциплини. През 1931 – 1934 г. следва композиция в Париж („Скола Канторум“), при известния френски композитор и педагог Венсан д'Енди, и диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Завършва „Школа Канторум“ със златен медал.

След завръщането си в България през 1934 става член на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. Последователно е учител по музика в Първа и Втора мъжка гимназия в София. Редовен преподавател в Музикалната академия от 1936 г., доцент от 1943 г. и професор от 1947 г. по композиция и оркестрация. През 1930 г. дава първия си авторски концерт. През 1934 г. пише „Първи струнен квартет“, първата акапелна хорова песен „Луд гидия“ по Пенчо Славейков, наградена на Славянския хоров конкурс в Белград.

През 1936 г. едновременно участва като изпълнител в състава на квартет „Аврамов“, дирижира концертите на Камерния оркестър при Радио София, за който написва няколко сюити („Балкан“, „Гайдар“, „Сюита от 5 македонски народни песни“), „Втори струнен квартет“ и др.

Специализира в Мюнхен, Германия композиция при проф. Йозеф Хаас и дирижиране при д-р Кнапе. Завършва през 1940 танцовата драма „Нестинарка“, поставена за пръв път в Софийската народна опера през 1942 г.

Марин Големинов създава ценни произведения в различните области на музиката – симфонични, вокално-инструментални, камерни, музикално-сценични и други произведения, между които се открояват: „Ивайло“ – опера (1959), „Зографът Захарий“ – опера (1972),„Тракийски идоли“ – опера (1981), „Нестинарка“ – балет (1940), „Дъщерята на Калояна“ – балет (1974), „Златната птица“ – музикална приказка (1961), „Селска песен“, „Титанът“ – вокално-инструментални творби, пет струнни квартета, концерт за виолончело и оркестър, концерт за струнен квартет и струнен оркестър, хорови песни, 2 симфонии.

Ректор е на Българската държавна консерватория (1954 – 56), директор на Софийската народна опера (1965 – 67). Представител на България в „Трибуна на композитора“ при ЮНЕСКО.

Умира на 19 февруари 2000 година.