На 4 декември 2000 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция, с която обявява 20 юни за Световен ден на бежанците. От тогава насам всяка година на този ден международната общност отдава почит на бежанците по целия свят. Денят се посвещава на предизвикателствата, с които се сблъскват бежанците, както и на тяхната смелост и сила.

Конвенцията за бежанците и нейният Протокол

Бежанците са сред най-уязвимите хора в света. Конвенцията за бежанците от 1951 г. и нейният Протокол от 1967 г. помагат за защитата им. Те са единствените глобални правни инструменти, които изрично обхващат най-важните аспекти от живота на бежанеца.

Конвенцията от 1951 г.  е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Тя дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа.

Основополагащ за нея е принципът на неотблъскване. Съгласно този принцип бежанците не трябва да бъдат отпращани от държавата, в която са потърсили убежище в страна, в която те биха били изправени пред сериозни заплахи за живота или свободата си. Това не важи за бежанци, които се считат  за опасност за националната сигурност на приемащите ги страни.

Конвенцията от 1951г. няма за цел да се занимава с причините, които принуждават бежанците да търсят спасение, като нарушения на човешките им права, политически или въоръжени конфликти в родните им държави. Тя е замислена като начин за облекчаване на последствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на международна правна закрила. Крайната цел е да им се помогне да започнат нов живот.

Някои от правата на бежанците според Конвенцията  от 1951 г. са право на работа, жилище, образование, достъп до съдилища, свободно движение из територията на страната, издаване на документи за самоличност и други.