Днес се прекланяме пред големия български поет и революционер Христо Ботев и героите, загинали за свободата на България. 

Преди 142 години, през месец май, 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на отечеството си, задушено в петвековното робство на Османската империя.

Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб „Радецки” от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй. Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.

Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война.

В 12 ч. днес в продължение на две минути сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят преклонението на всички българи пред паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път денят е отбелязан през 1884 г. във Враца и Пловдив. Още от края на XIX век Денят на Ботев се чества от студенти, а след Първата световна война е обявен за общостудентски празник. 

Официално извън студентската общност Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. в 12 ч. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

От 1953 г. до 1988 г. празникът се е чествал като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.