Датата 1 март 1941 г. в българската история е свързана с нееднозначни чувства и крайни оценки. На нея страната се присъединява към Тристранния пакт. Като резултат – за кратко време тя възвръща част от отнетите след Първата световна война територии с Ньойския договор от 1919 г. През пролетта на 1941 г. българите живеят с радостта от националното обединение. След съгласуване с Германия и Италия, правителството изпраща войски в редица територии, населени с българи. Там българската армия е посрещана на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за "Цар-обединител”. Започва строителство на нови училища, болници, гари, пристанища, промишлени обекти, пътища, пише История БГ.

 

Защо България влиза в него, дали това става доброволно и можела ли е изобщо да се избегне присъединяването към Оста?

 

Въпреки непрестанно оказвания натиск и от Германия, и от Съветския съюз, въпреки совалките на Англия и Америка, страната се опитва с всички сили да устои и да се придържа към неутралитет. През октомври 1940 г. цар Борис отказва на германския външен министър Рибентроп присъединяването към Тристранния пакт, както и на предложението на Мусолини да се включи във войната срещу Гърция – "за освобождаване на българското Беломорие и Егейска Македония". През ноември същата година в Берлин съветският комисар на външните работи Молотов се опитва да спазари включването на СССР в Тристранния пакт срещу съгласието на Германия България да влезе в съветската сфера на "гаранции за сигурност". Веднага след този опит, вече Хитлер отправя повторна покана България да се присъедини към Оста, но Цар Борис съумява да я отклони отново. По същото време Унгария, Румъния и Словакия не успяват да отбият натиска на Берлин и се включват в Тристранния пакт. Германските войски навлизат в Румъния.

В началото на 1941 г. положението става все по-напрегнато и е ясно, че те ще трябва да преминат през България, за да окажат съдействие на италианските войски в Гърция. На Дунава е съсредоточена половинмилионна германска армия.

 

България няма друг избор освен присъединяване или окупация с многохилядни жертви. Цар Борис III има две възможни решения. Едното е да емигрира и да остави страната на произвола на съдбата. Другото е да избегне окупацията с всичките и последствия като хиляди жертви и включването на български части във войната. Затова той дава картбланш на правителството на Богдан Филов да подпише във Виена присъединяването към Тристранния пакт, запазвайки статут на "неучастие във войната".

 

Макар България да е съюзник на Германия, тя не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз и не праща войски на Източния фронт. Дори на последната среща с Хитлер, няколко дни след която царят умира при все още неизяснени обстоятелства, той отново отказва да изпрати дори една българска дивизия за участие във военните действия, за което фюрерът настоява.

 

Половин милионна българска войска се включва във войната, след като България преминава на страната на съюзниците през есента на 1944 г. Около 32 500 са българските жертви, дадени във войната с Германия. Въпреки приноса на Българската армия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние.