Учени отправят сериозно предупреждение към всички собственици на кучета – да бъдат много по-внимателни към дори най-незабележимите промени в поведението на своите любимци. Ново изследване показва, че съществуват 17 различни признака, които могат да издават, че кучето изпитва болка, но голяма част от тях често се пропускат или се тълкуват погрешно, пише Newsweek.

Проучването е проведено сред 647 души – както собственици на кучета, така и хора без домашни любимци. Участниците са били помолени да оценят различни поведенчески сигнали и да реагират на реални ситуации с кучета, за да се провери доколко хората могат да разпознават болка при животните.

Сред най-важните признаци, които учените посочват, са промени в характера на кучето, колебливо повдигане на лапа, резки смени в настроението и намалена игривост. Това са и сигналите, които най-често се разпознават от хората, тъй като са по-видими и ясно изразени.

Проблемът обаче идва при по-фините сигнали. Поведение като близане на носа или устните, прозяване, „подушване“ на въздуха, по-често мигане или засилено почистване на козината обикновено се възприема като нещо нормално или като реакция на стрес. Според учените обаче именно тези дребни промени често са ранни признаци на болка.

Изненадващо, изследването показва, че дори хората, които имат кучета, не се справят значително по-добре в разпознаването на тези сигнали. Макар те да разпознават по-лесно очевидни симптоми като накуцване или щадене на лапа, при по-деликатните поведенчески промени не показват съществено предимство пред хората без кучета.

В някои случаи дори се оказва, че хора без домашни любимци по-често свързват определени реакции – като отдръпване, „замръзване“ или избягване на контакт – с болка. Според изследователите причината може да е, че собствениците са свикнали да тълкуват тези сигнали като страх или стрес, а не като физически проблем.

В рамките на проучването участниците са били поставени и в реални ситуации. Когато става дума за очевидна болка, свързана с движение, повечето хора успешно я разпознават. Много по-трудно обаче се оказва разчитането на по-скрити сигнали – например когато кучето е неспокойно през нощта, търси повече близост със стопанина си, следва го навсякъде или започва да се разхожда по-кратко време. В тези случаи едва около половината от участниците са успели да разпознаят, че става дума за болка.

Оказва се, че личният опит играе важна роля. Хора, които самите са изпитвали болка или са имали куче с подобен проблем, са значително по-добри в разчитането на тези по-фини сигнали. Това подсказва, че преживяното може да направи хората по-чувствителни към промените в поведението.

Изводите от изследването са важни не само за здравето на животните, но и за безопасността на хората. Куче, което изпитва болка, може да стане по-раздразнително и непредсказуемо, което увеличава риска от агресивно поведение. Ако ранните сигнали бъдат пропуснати, дори иначе спокойно животно може да реагира неочаквано.

Затова учените подчертават, че е изключително важно хората да обръщат внимание и на най-малките промени – като повишено мигане, по-често близане, промяна в активността или в социалното поведение. Именно тези „тихи“ сигнали често се появяват много преди по-сериозните симптоми.

С нарастващия брой домашни любимци, експертите настояват за по-добра информираност относно поведението на кучетата. Разпознаването както на очевидните, така и на фините признаци на болка може да доведе до по-ранна реакция, по-добро лечение и по-безопасна среда както за животните, така и за хората около тях.