Старозагорското въстание е неуспешен, за съжаление, опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание през септември 1875 г.

Решението е взето на 12 август същата година. Определени са 5 въстанически окръга - Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център е избрана Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов. Мотивите са, че там комитетът е най-силен. Някои членове обаче се противопоставят, защото смятат, че не е дошло време за въстание.

В уречения ден на 16 септември в Стара Загора се събират твърде малко четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на село Елхово.

Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание е важна стъпка към освобождението на българския народ. То изиграва ролята на подготовка и проверка на силите за Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани, сред които и част от организаторите на въстанието, наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.