През 1994 г. Общото събрание на ООН обявява 16 септември за Международен ден за опазване на озоновия слой. Това е датата, на която през 1987 г. е подписан Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, представляващ естествен защитен филтър срещу вредните ултравиолетови лъчи от слънцето.

Озоновият слой е онази част от Земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон (няколко милионни части). Известен е най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, падащи над Земята.

Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри (Charles Fabry) и Анри Бюсон. Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в стратосферата. Между 1928 и 1958 г. Добсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване на нивото на озона, която продължава да работи и до днес. Единицата „Добсън“, използвана за измерване на количеството на озона във вертикална колона, е наречена в негова чест.

Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща биологично вредното ултравиолетово излъчване на Слънцето. Ултравиолетовата светлина е разделена на три вида, в зависимост от своята дължина на вълната – A, B и C. Тип C, която би била изключително вредна за хората, се поглъща от озоновия слой на височина от около 35 km.

Тип B може да бъде вредна за кожата и е главната причина за слънчевите изгаряния; прекомерното излагане на този вид светлина може да причини и генетични щети, предизвиквайки редица проблеми, сред които и рак на кожата. Озоновият слой е много ефективен в поглъщането на ултравиолетова светлина от този тип – за излъчване с дължина на вълната от 250 nm интензивността при земната повърхност е 350 милиона пъти по-слаба, отколкото в горните слоеве на атмосферата. Въпреки това, определено количество преминава през цялата атмосфера, което се отнася и за почти цялото количество ултравиолетова светлина тип A. Тя обаче е значително по-безвредна, въпреки че също е потенциален причинител на генетични щети.