На днешния 1 юли през 2005 година умира Иван Колев, наричан по прякор Ването. Той е български футболист, легенда на ЦСКА . По време на своята 23-годишна кариера играе основно като ляво крило. Има 325 мача и 95 гола в „А“ група – 304 мача с 90 гола за ЦСКА и 21 мача с 5 гола за Сливен. С „армейците“ е 11-кратен шампион на България и 4-кратен носител на националната купа. Два пъти е обявяван за Футболист №1 на България.

Между 1950 г. и 1966 г. изиграва 75 мача и бележи 25 гола за националния отбор на България. Три пъти участва на олимпийски игри – Хелзинки'52, Мелбърн'56 и Рим'60, като на олимпиадата през 1956 г. е бронзов медалист с отбора на България. Участник и на две световни първенства – Чили'62 и Англия'66.

Роден е в Пловдив на 1 ноември 1930.  Колев заиграва още в юношеска възраст за Спортист (София). През 1949 г. преминава във ВВС (София), а през 1950 г. облича екипа на ЦСКА (София), наричащ се тогава ЦДНВ. Дебютира на 12 март 1950 г., в 1-вия кръг от сезона, при гостуване на Марек в Дупница. Записва 4 мача с 1 гол. През 1951 г. се завръща за един сезон в Спортист.

През 1952 г. Колев отново облича екипа на ЦСКА и остава в клуба през следващите 15 години. Изиграва общо 304 мача и бележи 90 гола за „армейците“ в „А“ група. Става 11 пъти шампион на България, а четири пъти печели националната купа. Два пъти е избиран за Футболист № 1 на България през 1956 и 1962 г. Първата футболна звезда в България, която придобива европейска популярност. През 1956 г. Колев става първият българин, номиниран от „Франс Футбол“ за престижната награда „Златна топка“, като е нареден на 9-о място в анкетата за най-добър футболист на Европа. След това е номиниран още 3 пъти.

В индивидуален план най-добрият му сезон е 1960/61, когато бележи 18 гола в 26 мача от първенството.

Между 1950 г. и 1966 г. Колев изиграва 75 мача и бележи 25 гола за националния отбор. На 15 юли 1952 г. реализира историческия дебютен гол за България на олимпийски игри при загуба с 1:2 от СССР на Олимпиадата в Хелзинки.^[5] На игрите след 4 години в Мелбърн е важна част от отбора, който печели бронзовите медали. По време на турнира бележи 3 гола. С България участва и на световните първенства в Чили'62 и Англия'66, като играе в 5 от 6-те мача на „лъвовете“.

Въпреки че играе с порок на сърцето, има впечатляващо футболно дълголетие за своето време. Напуска ЦСКА на 36-годишна възраст през 1967 г. и преминава в Сливен. През сезон 1967/68 изиграва 21 мача за отбора в „А“ група и бележи 5 гола преди да сложи край на кариерата си. Класиран е от футболните специалисти на 7-о място в анкетата за Най-добър футболист на България за 20 век.

През сезон 1971/72 Колев е начело на Велбъжд (Кюстендил), който участва в Южната „Б“ група, като под негово ръководство отборът се класира на 3-то място. През лятото на 1972 г. поема Чардафон-Орловец (Габрово) и го извежда до промоция в „А“ група. През 1976 г. поема новака в елита Академик (Свищов) и успява да го задържи в майсторската група, а през 1977 г. е назначен за старши треньор на Академик (София).