158 години стават днес от рождението на учителя Петър Дънов.

Той е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство и което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм.

Учението е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието дъновисти, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.

Роден е на 11 юли (29 юни ^{стар стил}) 1864 година във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна.

Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година в София и е погребан на Изгрева. Мястото е обявено за паметно място през 1976 г. от Комитета за култура, ръководен от Людмила Живкова. В Централния държавен архив се пазят снимки, спомени и беседи на Петър Дънов

Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура.

Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др.

Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация.

Създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света.