154 години стават днес от смъртта на Алфьонс дьо Ламартин, френски поет романтик, завинаги свързан с Пловдив

Роден е на 21 октомври 1790 година в семейството на обеднели дворяни. В детството са му любими латинските класици, а от френските поети – Расин. Ламартин учи първо в Лион, а след това, в йезуитското училище в Бел. Завърнал се в родината, той изучава класическите автори, възхищава се от Русо и от Бернард дьо Сен-Пиер, и с увлечение възприема новите литературни повеи. Юношеските увлечения съставят сюжета на многочислени негови поеми. В разказите за Елвира, Леонора и Грациела, са предадени истински епизоди от живота на поета. Особена роля в живота на Ламартин играе любовта му към младата жена починала рано, възпята от него под името Елвира. Тъжните мечти за изгубеното щастие и печалната меланхолия са наложени на поезията на Ламартин и са го заставили да търси утеха в Бога. Много е пътешествал, живял е в Италия и изгражда дипломатическа кариера.

Умира на 28 октомври 1869 година в Париж.

В сърцето на Стария Пловдив се издига великолепна постройка, която не остава незабелязана от пловдивчани и гости на града. В продължение на почти 200 години съдбата на този дом е била съпътствана от разруха.  Малцина я знаят като дома на Георги Мавриди. За повечето е къщата на Ламартин.

Семейството на Мавриди приютява френския поет и политик за 3 дни през 1833 година на връщане от Ориента. Макар че посещението му е кратко, бъдещият министър на външните работи е първият, който казва добри думи за българите – че те вече са достатъчно грамотни и обществено осъзнати, за да имат своя държава, разказва историкът Владимир Балчев.

Преминаването на Алфонс дьо Ламартин през Балканите бива съпроводено и от нелеко изпитание. Недалеч от село Ветрен, по пътя за София, той заболява тежко от малария. Мавриди изпраща лекари, за да помогнат на пътешественика. Сред тях е и пловдивския лекар Бирдас, чиято къща и днес е едно от бижутата на архитектурния резерват.

„Слава Богу, са го заварили в добро състояние, защото един гръцки лекар бил минал оттам и оказал помощ на Ламартин. Съвместният му престой с доктор Бирдас минал най-вече в разговори и спомени”, споделя историкът.  

Колкото и странно да изглежда, именно от Ламартиновата къща започва възстановяването на Стария Пловдив в средата на миналия век, разказва още Балчев. Оказва се,  че тя е единствената запазена постройка от балканския маршрут на Ламартин. Едно от първите неща, които насочват общественото внимание към рушащата се съкровищница на града, е монтираната през 1929 година паметната плоча на знаменития посетител.  

„Изведнъж се превръща не просто в една стара къща, а в дипломатически въпрос.  Затова, след като къщата е пострадала сериозно при Чирпанското земетресение, държавата дава пари за възстановяването й”,  споделя Балчев. Така започват да се полагат грижи за сградата – макар и малко, макар и оскъдно, макар и от време на време, допълва той.

През 1933 г. в Пловдив идва бившият френски премиер и председател на парламента Едуард  Ерио. Това се случва по покана на Демократическата партия за конгрес в София. При визитата му бива отправена молба френската държава да помогне за възстановяването на забележителната сграда.

Тогавашният кмет на града Божидар Здравков също допринася за популялизирането на Ламартиновата къща. Той кани в нея всички видни гости на града. Архивите пазят снимки на кмета на Париж Фоке и съпругата му пред сградата, заедно с пловдивския градоначалник.

Три години по-късно собственичката на сградата се оплаква, че сградата е в плачевно състояние. Самата тя обикаля по общински и държавни институции с молбата къщата да бъде ремонтирана спешно.

„Това не е изненада, защото тя е изключително сложна, от конструктивна гледна точка – много е хубава, много е интересна и внушителна, но изключително трудна за поддръжка”, коментира Балчев. Реставрацията изисква специфични материали. За да бъде укрепена самата конструкция, е необходим добре изсъхнал дървен материал. Ако той бъде заменен с „подръчен материал”, има вероятност гредите да провиснат, което застрашава сградата.

Къщата е укрепена през 1947 година от Министерството на информацията и изкуството. Шест години по-късно е подпряна с временна конструкция, за да не рухне. След още две – укрепена отново. Истинската й реставрация започва през 1970 година, когато се възлага проектирането на постройката. Цялостното възстановяване на сградата завършва 5 години по-късно, като се изгражда и допълнителна метална конструкция.

През 60-те години на миналия век в сградата е аранжирана музейна експозиция, посветена на Ламартин. Предметите в нея са изпратени от родния град на политика – Макон.  

Сградата е обявена за национален паметник на културата. До 2016 година тя бе собственост на Съюза на пловдивските писатели. В момента се стопанисва от Община Пловдив.

Въпреки че къщата на Ламартин многократно се е разминавала на косъм от разрухата, днес тя отново е изправена пред нея. През последните години къщата е затворена, а средства за поддръжката й не се заделят. Пловдивчаните, които са имали късмета да видят архитектурната перла отвътре, не са много. Покривът на зданието е в лошо състояние – неотдавна керемиди заплашваха да се стоварят на главите на минувачите.

Снимки: Държавен архив - Пловдив