Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е емблематичен български джаз музикант. Негова скулптура край Античния театър е един от символите на Пловдив. На нея той е усмихнат, елегантен и държи цигулка.

Роден е на 15 септември 1917 година в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина в София. Майка му е чехкиня – дъщеря на управител на голям чешки замък. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Сен Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.

След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова.

Старите бохеми разказват, че е обичал да разказва вицове за Вълко Червенков. Изпратен е в трудовия концентрационен лагер в Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит.