Върховният касационен съд остави в сила решението на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата от 15 години и 6 месеца лишаване от свобода спрямо А. Б. за опит за убийство, извършен в условията на домашно насилие. Решението на върховните магистрати е окончателно.
С присъда на Окръжен съд – Стара Загора подсъдимият бе признат за виновен за това, че на 6 май 2022 г. в Стара Загора, при условията на домашно насилие и с особена жестокост, е направил опит умишлено да умъртви Й. Б., с която живеел на семейни начала. Опитът е останал недовършен поради независещи от него причини.
Двамата съжителствали около година в жилище на дъщерята на пострадалата. По делото е установено, че А. Б. системно злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества и упражнявал физическо насилие над жената, когато тя отказвала да му дава пари за хазарт и наркотици. За да избегне побои, тя се принудила да проституира, за да му осигурява средства.
След пореден побой Й. Б. подала молба по Закона за защита срещу домашното насилие. През април 2022 г. Районният съд в Стара Загора издал заповед за незабавна защита, с която на А. Б. било разпоредено да се въздържа от насилие и му било забранено да доближава жената и жилището ѝ. По-късно срещу него било образувано бързо производство за нарушение на заповедта, по което той бил осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, приведени в изпълнение на 7 юни 2022 г.
На 6 май 2022 г., около 17:30 часа, след употреба на алкохол и наркотици, подсъдимият отишъл в дома на пострадалата, ядосан от подадената срещу него молба и предстоящо съдебно заседание. Ревнувал я и от неин наемател. Когато го видяла да влиза в двора, Й. Б. скочила през прозореца и побягнала. Той я настигнал, повалил я на земята и започнал да ѝ нанася множество удари с нож, насочени включително към главата.
Наемателят се намесил, като го удрял с дръжка от метла. Сестрата на жертвата и друга жена също се опитали да я спасят, но подсъдимият замахнал с ножа и към тях. Намесата на още един свидетел и виковете на пострадалата принудили нападателя да избяга. Жената била транспортирана в болница в изключително тежко състояние.
Върховният касационен съд приема за правилни изводите на предходните инстанции относно правната квалификация на деянието. Според съда престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на смъртта на пострадалата. За това сочат използваното оръжие, броят и насочеността на ударите към жизненоважни части на тялото. Смъртта не е настъпила поради независещи от волята му причини, поради което деянието е останало във фазата на опита.
Като смекчаващо обстоятелство съдът е отчел частичните самопризнания на подсъдимия. Като отегчаващи са приети лошите му характеристични данни, предишните осъждания, включително за грабеж, извършването на деянието след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и тежките и продължаващи последици за пострадалата.
Според ВКС апелативният съд не е надценил или подценил нито едно от релевантните обстоятелства. Наложеното наказание е определено като справедливо и съответстващо на целите на закона – както за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, така и за възпиращо въздействие върху обществото.