Българския цар Самуил има и славни битки, въпреки че за поколенията остава известен с разгрома и ослепяването на армията му от Василий Българоубиец.

Историята свързва 15 август 1002 година с факта, че българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин). По същото време византийската войска е концентрирана при обсадата на Бдин (Видин), българите достигат Тракия. Самуил умишлено избира деня 15 април – Богородица. По това време в Адрианопол много хора са се събрали за традиционния панаир, организиран в чест на Божията майка. Без да срещнат съпротива, българските войски заграбват значителна плячка и се оттеглят.

Българският цар Самуил е провъзгласен за владетел през 997 година. Управлява до 1014 г. и става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. Според латинския превод на хрониките на Скилица баща му комит Никола е бил управител на голямата област Средец. По традиция управителите на големите области са били в родствени връзки с преславския царски двор. Историците предполагат, че Самуил е наследник на Симеоновия род - доказателство, за което намират в имената, които носят Самуиловите наследници.