141 години стават днес от смъртта на Панарет Пловдивски - виден български православен духовник от Възраждането, митрополит на Пловдивската епархия.

Произхожда от големия български род Мишайкови от Южна Македония. Роден е през 1805 година със светско име Петър Мишайков. Той е по-голям брат  на видния български лекар и общественик Константин Мишайков.

Петър учи в гръцка гимназия в Битоля и Атина, а след това в историко-филологическия факултет на Атинския университет. Между 1843 и 1844 година той  преподава в гимназията в Битоля, а след това приема духовен сан и постъпва при янинския митрополит. Издига се в църковната йерархия и през 1851 година е назначен за митрополит в Ксанти.

След 10 години, през 1861 година, в разгара на българо-гръцката църковна разпра, Цариградската патриаршия назначава Панарет за митрополит в Пловдив. Първоначално той е лошо приет от българското население в града, но през 1868 година се отмята от патриаршията и прегръща българската църковна кауза.

През 1871 година  Панарет Пловдивски е  делегат на Първия български църковно-народен събор.  В  началото на 1872 година, заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, Панарет е  заточен от османските власти в Измит,  но след по-малко от месец под натиска на цариградската българска колония заточениците са освободени.

През същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски епископ и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия.

Умира в Пловдив на 26 ноември 1883 година.