На 14 август през 1994 година е заловен е терористът Илич Рамирес Санчес, известен като „Карлос Чакала“.

Карлос Чакала (с истинско име Илич Рамирес Санчес) е венецуелски престъпник и един от най-известните терористи на 1970-те и 1980-те години, излежаващ доживотна присъда във Франция за убийството на двама тайни агенти и ливански информатор. Дълги години той е един от най-издирваните международни престъпници.

Получава псевдонима Карлос, след като става член на лявата екстремистка организация Народен фронт за освобождение на Палестина, а прякора „Чакала“ получава от пресата (The Guardian), когато сред неговите вещи е открита книгата Денят на Чакала на Фредерик Форсайт. Въпреки че книгата не е негова, прякорът му остава.

Карлос е арестуван през август 1994 г. при операция на френските специални части в Судан, командвана от известния антитерористичен съдия Жан-Луи Брюгиер.

В продължение на повече от 20 години Карлос гради печалната си слава с убийства, бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби.

Излежава доживотна присъда във френския затвор Clairvaux по обвинение в убийството на двамата френски агенти през 1975.

На 29 юни 2006 г. Карлос Чакала подава жалба в съда в Париж срещу мъжа, който го е арестувал. Жалбата е за отвличане и незаконно задържане. Адвокатът му смята, че има нови доказателства за това, че Чакала всъщност е отвлечен от френските власти на чужда територия. Жалбата на Чакала се основава на интервю, дадено от генерал Филип Рондо за френския вестник „Фигаро“. В него той говори за кариерата си, включително и за залавянето на Карлос Чакала. Рондо разказа, че се е обадил в кабинета на президента, а след това и на вътрешния министър Шарл Паскуа, за да им съобщи успеха си. Адвокатката на терориста Исабел Кутан-Пейр коментира, че това означава признание на Рондо, че е бил сред похитителите.