134 години стават днес от рождението на майор Симеон Петров - първия български летец, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.

Той е роден в Русе на 1 септември 1888 година. Баща му Констанин Петров е родственик на Георги Раковски и достига в служебната си кариера като офицер от българската армия до званието „подполковник“. Когато умира внезапно, Симеон заедно с по-малкия си брат останали само с майка си, успешно завършват военното училище. Юнкерът Симеон Петров е произведен в първо офицерско звание –„подпоручик“ през септември 1907г. Назначен е в 4-ти артилерийски полк в София. През 1912г. поручик Петров решава да осъществи детската си мечта - да бъде част от авиацията. Кандидатства, представя се отлично, включен е в списъка за летателно обучение във Франция.

При един от самостоятелните полети в Етамп, двигателят на самолета спира във въздуха и поручик Симеон Петров, за първи път в световната практика, приземява самолета без да катастрофира. Така българинът поставя началото, което става основа за обучението на летци за кацане със спрял двигател. След бестящо завършеното летателно обучение във Франция поручик Петров се завръща в България. В края на юли 1912 г. пристига и закупеният от нашата държава първи самолет тип “Блерио“. Определена е датата и кой ще пилотира самолета за първи път. Поручик Симеон Петров – авиатор с най-богат летателен опит, изпълнява първия полет над София със самолет българска собственост на 13 август 1912 г.

По време на Балканската война поручикът изпълнява успешно бойни полети, като при един от тях каца след залез на слънце на аеродрума, осветен само със запалени огньове.

На 14 март 1913 г., ден след падането на Одрин, Симеон Петров изпълнява разузнавателен полет и бомбардировка над Цариград. Използва бомби – собствена конструкция, наречени от него „Чаталджа“. Това е първи боен полет над противникова столица в света. Награден е с орден „За храброст“ лично от генерал Радко Димитриев.

След края на Междусъюзническата война Петров е награден с орден „ Св. Александър“ и повишен в звание "капитан“. При започването на Първата световна война е взето решение летището до Софийската ж.п.гара да бъде преместено в района на Божурище. За първи негов началник е назначен неуморимият, компетентен и волеви летец капитан Петров.

В Божурище той организира ремонта на самолети и авиотехника. Официално аеропланната работилница в Божурище е сформирана през февруари 1915г. С телеграма-Заповед № 2011/22.11.1915 г. се основава Аеропланното училище в Божурище, като за негов началник отново е назначен смелият и далновиден пилот и инструктор Симон Петров. Той е основател, учредител и строител на този наш крупен за своето време авиационен център – Божурище. В продължение на четири военни години /до 1918 г./ той прави всичко, за да стабилизира, поддържа и развива българската военна авиация. Напуска Божурище по потребност на фронта и до края на Първата световна война е началник на Първо аеорапланно отделение, базирано до Св. Врач /гр.Сандански/. Той отново активно участва в бойните полети. Произведен е в звание “майор“, но това не му помага при съкращенията в края на 1919 г. Освободен е от армията и преминава в запаса по силата на Ньойския договор.

В цивилния живот търсил препитание - захващал се за какво ли не и въпреки трудностите, никога не се отчайва. Благодарение на съвипускника си Еужени Пежо (собственик на известната марка) става официален представител на велосипедиje “Пежо“ в България. За приноса му в националния колоездачен спорт е избран за водач на колоездачния ни отбор на Олимпиадата в Берлин през 1936 г. През 1924г създава акционерно дружество „Симонария“- основата на „Балкантон“.

Майор Симеон Петров "отлита" в своя последен полет от този свят на 24 февруари 1950 г., но завинаги остава името си в славната история на родната ни военна авиация.

Пенчо ЦАНЕВ