Христина Василева Морфова е голяма българска оперна певица, сопрано. Гласът ѝ обхващал диапазон от 3 октави.

Христина Морфова е родена в Стара Загора на 24 април 1887 г. в многодетното семейство на Кина и Васил Морфови, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Според някои източници е родена две години по-късно – през 1889 г. Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва:

„Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!…“

Ранното ѝ детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. По-късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат - композиторът Александър Морфов (1880 – 1934), който открива уникалната ѝ природна дарба и я насочва към музиката. Учи в една от столичните девически гимназии.

Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 – 1899 е записана III отделение в града. Там за първи път посещава театрално представление в салона на читалище „Надежда“. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Продължава да посещава Търново и след като вече учи в чужбина.

През 1931 година се връща в Софийската опера, където остава до края на живота си. През 1935 година започва голямо турне в Съветския съюз, което обаче е прекратено след няколко концерта по политически причини. Въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство.

Наред с певческата си кариера Морфова работи и като вокален педагог и режисьор. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. Първа започва да прави концерти със своите ученици, да ги представя на сцената, да им шие сама костюмите, да изпълнява фрагменти от опери и цели арии.

Христина Морфова не е само сред най-видните представители на художественото пеене, но и вдъхновена изпълнителка на български народни песни, които ревностно популяризира в страната и в чужбина. Обича българските народни шевици и бродерии. Живее интензивен духовен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има ценни произведения на изкуството от изтъкнати български и чужди художници и скулптури.

Сред близките ѝ приятели художникът Недялко Каранешев, който е председател на Дома на изкуството и културата във Велико Търново и я кани на 13 април 1934 г. да изнесе голям благотворителен концерт в полза на Туристическо дружество „Трапезица“. Концертът жъне невероятен успех. Развълнуваните търновци я аплодират бурно, считайки я за своя съгражданка. Общинският вестник „Велико Търново“ от 31 октомври 1935 г. в хрониката съобщава: „На 19 т.м., събота, 9 часа вечерта в салона на читалище „Надежда“, г-ца Морфова и г-ца Прокопиева изнесоха концерт в полза на бедните търновски пощенци. Концертът бе изнесен великолепно и публиката награди нашите артистки с бурни ръкопляскания.“

Морфова загива при автомобилна катастрофа край Пирдоп, докато пътува от село Баня към София, на 1 юни 1936 г.

Сутринта на фаталната дата, когато тръгва с приятелите си, им разказва странен сън, в който баща ѝ я вика от Отвъдното. „Имам лошо предчувствие - Христина изпраща бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб.“ И интуицията не я излъгва - това е нейното последно и за съжаление пагубно пътуване.