13 години стават днес от смъртта на големия актьор Коста Цонев. Той почина на 25 януари 2012 година в София.

Роден е в София на 3 юни 1929 г., макар във всички документи да е записана рождената дата 10 юни, пише в биографичната му справка, разпространена от БТА. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми, бояджията“ по сценарий на брат му писателя сатирик Васил Цонев.

Изпълнил е общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).

Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога", а след това изпълнява все централни роли в „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и мн. др.

Няколко поколения помнят Коста Цонев с ролята на Емил Боев, донесла му изключителна популярност във филмите „Господин Никой“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, които са създадени по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване.

В „Сватбите на Йоан Асен“ се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, а изпълни и ролята на царския брат Александър.

Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.

Последният филм с негово участие е „Шантав ден“ от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.

През 2001 г. започва политическата му кариера по покана на Симеон Сакскобургготски. Влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия 40-ото Народно събрание. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век " (отличие).

През 2001 г. Коста Цонев издаде мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.

Първа съпруга – Анахид Тачева. Имат две деца Димитър и дъщеря Теодора.

Втората му съпруга е Елена Цонева, с която живее 26 години, до последния си дъх.

Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.

„Коста Цонев е цяла епоха“, каза министър Вежди Рашидов, когато връчи отличието „Златен век“ /2011 г./ на съпругата му Ели Цонева.