На днешния ден се навършват 125 години от смъртта на Иван Жельов Добровски - просветител и общественик от времето на Българското Възраждане. Роден е през 1812 година в Сливен и умира на 28 януари 1896 в Пловдив.

Син е на сливенски калпакчия и търговец, негов брат е елинистът Панайот Добровски. Иван посещава гръцкото училище в града. Поради болест прекъсва учението си и започва работа в бакалски дюкян. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. Добровски става деловодител на търговеца Параскевас Николау в Одеса, а впоследствие – на вуйчо си  в Цариград. Със спестените от това пари заминава да учи в прочутата тогава школа на Теофилос Каирис на остров Андрос. След закриването ѝ продължава образованието си в Атина. Заедно с други ученици на Каирис Добровски основава Славяно-българско ученолюбиво дружество.

През 1840 – 1847 г. Добровски пътува до Белград, Букурещ, Сливен, Цариград и най-сетне се установява във Виена (1848). С паричната помощ на Антон Цанков издава там пет книжки на енциклопедичното списание „Мирозрение“. През 1851 – 1855 г. отново странства из Румъния, Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. Връща се в родината си и учителства в Котел.

През 1870 г. издава в Букурещ два броя на подновеното списание „Мирозрение, или Български инвалид“. Избран е да представлява Сливен на Първия църковно-народен събор. Посещава Санкт Петербург и подава до император Александър II изложение за освобождаването на заддунавските славяни. През 1874 – 1879 г. живее в Цариград, но не участва в обществения живот. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.

След Освобождението е уредник на Пловдивската библиотека (1882 – 1883). В Пловдив Иван Шишманов се среща с Добровски малко преди смъртта му и записва неговите житейски спомени.