113 години стават днес от смъртта на Жан Анри Дюнан -  швейцарски предприемач, хуманист и филантроп, първи носител на Нобелова награда за мир през 1901 г. Той е основател на Червения кръст.

Умира на 30 октомври 1910 г. в Хайден на 82-годишна възраст.

Роден е на 8 май 1828 г. в Женева, Швейцария, в заможно семейство. Баща му Жан Жак Дюнан е член на Управителния съвет на Женева и в кръга на задълженията му влиза надзорът над приютите за сираци. Дядото на Дюнан е директор на Женевската болница и кмет на съседния град. Майка му Ана Антоанета Коладон е сестра на известния физик Даниел Коладон.

От малък Дюнан се интересува икономика, религия и обществена дейност. През деня учи икономика, а през нощта навестява бедните. В неделя след църква ходи в местния затвор, където утешава с думи затворниците. На 18-годишна възраст се присъединява към евангелистката организация „Пробуждане“, популярна по това време в Женева.

През 1853 г., след като се запознава с американската писателка Хариет Бичър Стоу, Дюнан се изказва решително срещу робството, борбата с което води в продължение на няколко десетилетия. Участва активно в работата на създадената малко преди това „Християнска младежка асоциация“ (на английски: Young Men's Christian Association), чийто парижки отдел, първият в Европа, е открит през 1855 г.

На 26 години Дюнан започва работа в представителството на една от най-големите женевски банки в Северна Африка и Сицилия. Той продължава благотворителната си дейност и основава отдел на „Християнската младежка асоциация“ в Алжир. Тогава публикува и пътните си бележки за страната. Една от главите на произведението излиза като отделна книга със заглавие „Робството при мюсюлманите и в Съединените американски щати“ (на френски: „L'Esclavage chez les Musulmans et aux Etats-Unis d'Amerique“, 1863).

През 1859 г. Дюнан решава да основе собствено предприятие, като си избира обширен участък земя в Алжир, където възнамерява да отглежда домашни животни и да се занимава със земеделие. С помощта на приятели и роднини успява да събере 100 млн. швейцарски франка. Но за да се осъществят плановете му, трябва да се построи водопровод и след като не получава подкрепа от алжирските чиновници, Дюнан решава да се обърне към император Наполеон ІІІ, който се намира в Солферино (Италия), където френската армия, заедно с италианските си съюзници, се готви да отблъсне нахлуването на австрийците.

На 24 юни 1859 г. Дюнан пристига в Кастильоне деле Стивиере и там става свидетел на едно от най-кървавите сражения (във Втората война за италианска независимост) през XIX век – битката при Солферино. След нея 6000 души се отправят към Солферино, за да пренесат ранените в Кастильоне. Дюнан има френски пропуск и не остава безучастен. По домове, казарми, църкви и манастири се организират импровизирани болници. Само двама лекари обслужват пострадалите. Дюнан ръководи работата в Голямата църквата (Chiesa Maggiore, Киеза Маджоре), като събира храна и организира първа помощ с помощта на пътешественици, свещеници и журналисти. Доброволци обзавеждат превързочен пункт, а сред военнопленниците смогват да се намерят още четирима лекари. Успява да издейства от френския щаб освобождаването на всички австрийци, които са преминали медицинска подготовка. Обръща се за помощ и към благотворителни организации в Женева. По-късно прави същото по бойните полета край Бреша и Милано.

Споменът за Солферино преследва Дюнан през целия му живот. През 1862 г. той публикува книгата „Спомен за Солферино“, където описва ужаса от битката, разказва за оказваната помощ в Кастильоне и в заключение предлага да се създаде международна организация, която да помага на жертвите от войната. Книгата му донася слава. Управляващите кръгове в Европа и журналистите проявяват към плана му огромен интерес.

През февруари следващата година Женевското дружество за обществено благоденствие (хуманитарна организация, състояща се от най-видните женевски граждани), се заема да осъществи плана на Дюнан. Дружеството създава комитет от петима души, в който влиза и Дюнан. Той призовава да се започне кампания за подкрепа. Дюнан се обръща с призив към европейските правителства и сътрудничи с видни обществени дейци като Виктор Юго, Чарлз Дикенс и Флорънс Найтингейл за организиране на международна конференция, която да обедини усилията на отделните национални групи за оказване на помощ. На 26 октомври 1863 г. в Женева се срещат 39 делегати от 16 страни. Те изработват проект за договор, който да гарантира неутралитета на тези, които оказват помощ, и приемат емблемата червен кръст на бял фон (вариант на швейцарското знаме). На комитета на петимата е предложено да започне координация на работата на националните организации, което фактически създава Международния комитет на червения кръст. Договорът, широко известен като Женевска конвенция, е подписан следващата година в Париж от представителите на 12 страни. В основата на подписаните женевски конвенции стоят предложенията от книгата на Дюнан.

Погълнат от хуманитарната си дейност, Дюнан изоставя алжирското си предприятие и през 1876 г. банкрутира. Без да се съобразяват с обстоятелствата и добрите му намерения, няколко вложители го обвиняват в мошеничество. Отхвърлен от женевското общество, което преди го възхвалявало, Дюнан се оказва без пукната пара. Въпреки това присъства на общото събрание на Червения кръст, което се състои в Париж по време на световното изложение. Там прави предложение да се гарантира на военнопленниците неприкосновеност, както на болните и ранените.