113 години стават днес от рождението на Тодор Живков.

Той умира на 5 август 1998 година в София. Според официалната информация на БТА, той издъхва в 20:05 след триседмична мозъчна кома. Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия да бъде погребан с държавни почести.

Тодор Христов Живков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949).

Като участник в партизанското движение ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това е известен с прозвищата Бай Тошо, Тато, Първия и Бившият Първи.

Роден е на 7 септември 1911 година в село (днес град) Правец, Орханийско. Завършва прогимназия в Орхание ( дн. Ботевград). От 1929 г. е печатарски работник, през 1930 г. се включва в младежкото комунистическо движение, а от 1932 г. и в БКП. През 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

След 9 септември 1944 г. Живков ръководи изграждането на "народната милиция” в София. От 1945 г. влиза в ръководството на БКП. В периода 1948–1949 г. оглавява най-влиятелната градска организация на БКП в София. Излизането му на преден план става в годините на сталинизма, но истинска възможност да заеме първа позиция получава едва след смъртта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов Живков замества Червенков на поста първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г., а след Априлския пленум от 1956 г. се утвърждава като пръв, а по-късно единствен и неоспорван партиен лидер.

Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е инициатор за възможно най-близкото следване на съветския модел и за установяване на най-близки отношения между България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 г. Показва умение да пази властта си както благодарение на съветската подкрепа, така и чрез собствените си политически качества – периодически сменя най-близките си помощници, подкупва едни обществени групи, а други държи в подчинение, става инициатор на многобройни икономически реформи, най-дълбоката от които е лансирана през 1987 г. (Юлската концепция) с цел да измести влиянието на съветската "перестройка”. Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци с цел тяхната асимилация ("възродителен процес”). Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на ЦК на БКП първо на 9 ноември пред Политбюро, а после и на 10 ноември 1989 г. пред ЦК на БКП.

На 10 ноември 1989 г. му е изказана благодарност и са му запазени привилегиите, но на 13 декември 1989 г. е изключен от БКП. На 18 януари 1990 г. Тодор Живков е поставен под домашен арест, а през 1992 г. е съден за злоупотреба с власт и на 4 септември 1992 г. е осъден на 7 години затвор, който е заменен с домашен арест. Тази присъда е отменена от Върховния съд на 9 февруари 1996 г. Срещу него са водени дела и за насилствената смяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии и за подпомагане на международното комунистическо движение. През последните години от живота си успява да се възползва от трудностите на прехода и да се превърне от силно мразен политик в края на 1989 г. в олицетворение на сигурния живот при държавния социализъм.