105 години стават днес от смъртта на забележителната Райна Княгиня.

Изпитанията, през които преминава българската „княгиня“ през целия си живот, оставят тежки белези върху нейното здраве и тя напуска този свят на 29 юли 1917 г. в София на 61 години.  

Истинското й име е Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева. Тя е българска учителка и акушерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

„Тя беше стройна… Руса. Среден ръст. Бяло-румено лице, прозрачно – като че ли можеш да видиш движението на кръвта й по бузите… Тя имаше особено очарование“ – думи на Стоян Костурков, братовчед на Райна Футекова.

Райна е родена на 6 януари (18 януари нов стил) 1856 г. в малкия възрожденски град Панагюрище. Тя е най-голямото дете в семейството на поп Георги Футеков и Нона Налбантска. Малката Райна започва своето обучение в местното класно училище, като проявява своя остър ум и любознателност. Тя завършва първа по успех и привлича вниманието на местните училищни настоятели. През 1869 г. е изпратена в Стара Загора да продължи образованието си в петокласното девическо училище. През 1873 г. Райна се завръща в Панагюрище и е назначена за учителка в местното девическо училище. Същевременно тя е един от основателите и първи председател на девическото дружество „Китка“, а също и председател на женското дружество „Надежда“.

В края на март 1876 г. в дома на комитетския деец Искрю Мачев е организирана тайна среща на местните революционери. На нея присъства и 20-годишната Райна. По настояване на Георги Бенковски младата учителка трябва да организира ушиването и бродирането на главното знаме на Априлското въстание. От Пловдив Иван Джуджев закупува плат, сърма, пискюли и други необходими материали за извезването му. Проектът е изработен от Иван Папазов – Зографина и Стоян Каралеев. Знамето е двулицево с зелен и червен цвят, надпис „Свобода или смърт“, инициалите на Панагюрския окръг „П“ и „О“ и изправен коронован лъв, стъпил върху османския флаг с полумесеца. Платът предварително е разкроен и ушит с шевна машина от Деян Белешки. То е с размери 2 х 1,5 м, а извезването му продължава почти месец в домовете на някои от възрожденските дейци на Панагюрище – Джуджеви, Нейчеви, дома на З. Койчев и накрая във Футекови. Въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г., а главното знаме на въстаниците все още не е довършено. То е окончателно готово и осветено два дни по-късно, на 22 април.

За този ден Райна Футекова си спомня: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, аз трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон за да премина през целия град и да известя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода”. След потушаването на въстанието тя е заловена от османските власти и изпратена първо в Пазарджик, а впоследствие в пловдивския затвор „Имам Евине“, където е подложена на разпити, изтезавания и унижения. След намесата на руския княз Алексей Церетелев, американския дипломат Юджийн Скайлър, американския журналист Джанюариъс Макгахан и преводачът им от Робърт колеж в Цариград Петър Димитров на 31 юли 1876 г. Райна е освободена. Издаден е заповед за амнистия от новия султан Мурад V. Първоначално се завръща в родния си град, но поради надвисналата опасност да бъде убита от турците е посъветвана да напусне Панагюрище.

Снабдена с пари, препоръчителни писма и паспорт на чуждо име тя отпътува за Цариград, а оттам за Русия. Настанена е в Страстний манастир край Москва и постъпва в двегодишния курс на Медицинската академия, където учи специалност акушерство. Същевременно Райна развива и широка обществена дейност в Славянския благотворителен комитет.

След като завършва образованието си в края на лятото на 1879 г. Райна Футекова се завръща в България. По покана на митрополит Климент (Васил Друмев) тя се установява в Търново. В старата българска столица българската „княгиня“ става учителка в новооткритото девическо училище, а също и ръководител на пансиона към него. Три години по-късно тя се завръща в родния си град и през лятото на 1882 г. се омъжва за тогавашния кмет на Панагюрище Васил Дипчев. В семейство Дипчеви се раждат пет момчета – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898 г. семейството се премества да живее в София, където умират съпругът й Васил Дипчев (1898) и един от синовете й Петър, докато останалите четирима стават офицери от българската армия. След като поборническата пенсия не достига, на българската „княгиня“ й се налага да работи като акушерка. В периода 1902-1908 г. тя на два пъти изпълнява длъжността председател на акушерската организация в столицата, а през останалото време е редовен член на ръководството й. След създаването на „Майчин дом“ през 1903 г., Райна работи в него и ръководи курсове за млади медицински кадри. В последните години от живота си всеотдайната акушерка обслужва по-бедните квартали на София, като Орландовци, Надежда, Триъгълника и Банишора.   

По случай 25-годишния юбилей на Априлското въстание през 1901 г. Райна Футекова ушива копие на главното знаме на въстанието, което се намира в къщата-музей „Райна Княгиня“ в Панагюрище.