На тази дата през 1919 година той е подписан от  министър-председателя на България Александър Стамболийски. Някои медии твърдят, че след като го подписал, Стамболийски счупил писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

Съгласно договора, страната няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

Освен това, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година, когато 600 хиляди българи остават отвъд граница на родината. Впоследствие, през следващите три години страната ни посреща около 100 000 бежанци.