Денят на свободата на словото в България е обявен на 10 ноември 2003 година по време на церемонията по връчване на ежегодни награди за журналистика „Черноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България.

Тази дата е историческа за страната ни, защото на този ден през 1989 г. Ноемврийският пленум  на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков, което дава възможност на България да поеме по нов път на развитие.

България се изкачи тази година с 21 места в годишната класация на “Репортери без граници” (RSF) и вече заема 91 място, в сравнение със 112-о миналата година, предаде БГНЕС. Индексът, който всяка година оценява свободата на словото в 180 държави и територии, показва двойно нарастване на поляризацията, съчетано с информационен хаос в света. Това води до увеличаване на разделението вътре в държавите, както и между тях, отбелязва организацията.

Свободата на словото, срещано и като свобода на изразяване, е сред най-важните граждански свободи.

Изразява се в свободата на всеки да изказва публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на властта, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно.

Едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси свобода на словото, но исканията за свобода на словото стават все по-настоятелни от 18 век насетне с развиването на Просвещението в Европа. След Втората световна война правото на свобода на мнението и на словото е защитено в приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също са включили това право в своето законодателство.