10 години стават днес от смъртта на Теодора (Фео) Мустакова-Генадиева - известна българска балерина и хореограф, една от легендите на българския балет. Тя почина на 102 години, 30 декември 2011 година.

За нейния необкновен живот разказват от Списание "Театър":

Фео Мустакова е родена на  14 юни 1909 г. в Солун, Гърция. Един  живот, продължил цял век, живот, надарен  с необикновена съдба, подходящ за роман  или киносценарий.  Бащата – Димитър Мустаков след завършване на Военното училище в София  продължава своето образование в  Санкт Петербург в  Императорската генерал-щабна академия. Майката Роза е от известно семейство, учила музика в Дрезден, но ранния брак прекъсва кариерата й, тя съпровожда своя съпруг в  руската столица и там се ражда по голямата дъщеря – Ангелина.  След завръщането си в София Димитър Мустаков е назначен за военен аташе в Солун, където се ражда и малката Теодора-Фео.

Първото запознанство с изкуството на танца за малката Фео са разказите на нейните родители, често посещавали балетните спектаклите на Императорския балет в Мариинския театър, за възхищението от майсторството на легендарни балерини и балетисти. Големият импулс да се занимава сериозно  с това вълшебно изкуство е посещението на единствения концерт на легендарната балерина Тамара Карсавина, състоял се  в Народния театър през 1922 година.

Следва постъпването в Балетната школа на Пешо Радоев, един от пионерите в  утвърждаването на това изкуство у нас. Той не е преминал през професионална подготовка, но  с интерес посещава различни европейски центрове, да се запознае с обучението там. В своята  мемоарна книжка  ученичката дава кратка характеристика на своя първи учител: “Имаше дарба да работи с деца, развиваше  у тях добра двигателна култура, чувство към красота и музикалност..”.   Страстта към танца за Фео се превръща в  съкровена цел. С благословията на  родителите си тя едва на 18 години, съпроводена от сестра  си заминава за Париж, да продължи своето балетно образование. 

Постъпва в Школата на Олга Преображенска. Тя е бивша прима  на Петербургския Императорски балет, любимата балерина на властелина Мариус Петипа. Отличавала се с брилянтна техника, изключителна музикалност, с прецизно извайване на всеки образ.  Освен преданността си към класиката, тя успешно се вписва в новото течение на хореографа – новатор  Михаил Фокин.  Надарена е с още един талант, да преподава и обучава  в  сложната материя – класически танц. Тя анализира и обединява в собствен метод спецификата на френската, датската и италианската школа. Именно Преображенска оказва голямо влияние на  Агрипина Ваганова към създаване на всеизвестната нейна методика.

Да постигне тайните  на класическия танц на осемнайсетгодишна възраст е необходима  съзнателна работа  и старание. “Със страшна упоритост и непосилен труд успях за три месеца да мина най-трудното. Започнах да работя и с напредналия клас. Ежедневно репетирах по три часа наведнъж.” – това споделя Фео.   Школата е  признат европейски център. Тук се обучават   бъдещите легендарни балерини Тамара Туманова и Ирина Баронова, знаменитости като Жорж Скибин и Борис Князев. Да повишат своето майсторство от Лондон често пристигат Марго Фонтейн и Мойра Ширер.

        Мустакова не се разделя с уроците на Преображенска и след като започва  професионалния си път.  А това е една невероятна кариера, протекла  в Париж и в редица европейски страни.  Като начало тя постъпва в трупата “Спарк”, ангажирана в “Лидо”. Следват ангажиментите във “Фоли Бержер” и срещата с известната  хореографка Комарова,  оказала й голямо влияние в бъдещата работа.  След Европа следва  Бразилия, в приказното Рио де Жанейро. По времето на социалистическия строй у нас, за световно известните мюзик-холове като “Лидо” и “Фоли Бержер” беше лепнат етикета на второсортно изкуство за буржоазни развлечения. Мустакова споделя какви високи  критерии за  професионално майсторство са изисквани от артистите от различни жанрове, ангажирани в тях.  Освен с каноните на класическата школа, тя усвоява и  модерни танцови техники,  опознава майсторството на   Жозефина Бекер, Мистингет, Фернандел. А често  спектаклите във “Фоли Бержер”  са посещавани от  Чарли Чаплин.

        Но  Европа вече е смразена от  налудничавите речи на Хитлер. Войната е неизбежна. Следва завръщане в родината през 1939 година. Въпреки няколко успешни гостувания в Операта  Фео  взема решение да се посвети на педагогическа дейност. По инициатива на  баща й първия етаж на красивата фамилна къща  на бул. “Дондуков” се преустройва в балетна зала – “Школата на Фео Мустакова”. Тук следва да направим едно отклонение. В София тя е посрещната от своята ученическа любов и бъдещ съпруг Асен Генадиев, скоро свързани завинаги с щастлив брак, родители на  първороден син. Заедно преживяват суровите години на войната, бомбардировките на София. Но да се върнем към нейната преподавателска дейност. Затова са необходими  знания и умението да ги въплътиш в своите ученици, били те деца или професионалисти. Посветилите се на танца за цял живот са ученици, на които им е необходим опитен наставник.

        Войната свършва и настъпва новия социалистически строй.   Подражанието на съветската културна политика повелява да бъдат създадени нови театри, оркестри, ансамбли. Силите на няколкото оперетни театри в столицата са обединени в създадения нов  театър, носещ задължаващото название – Държавен музикален. За балетмайстор е назначена  Мустакова по поръчение на патриарха на българския балет Анастас Петров. Фактически тя е основател на този уникален, единствен по рода си забележителен колектив – балета на Музикалния театър. Включват се нейните ученици Федя Лобанов, Александър Салников, Александър Притуп, към тях се присъединяват Хени Даваджиева, Герда Балабанова, Росица Илиева, Наталия Яковлева, Афродита Сариева, Милка Колчакова, Константин Стойнов. Мустакова има отговорната задача с ежедневна педагогическа дейност да изработи общ изпълнителски стил. Скоро се откроява като премиер-солист със своя необикновен  талант незабравимият Богдан Ковачев. Привлечени са бъдещите прими Светлана Христова – Донева и Жана Михайлова. Главната цел е атрактивното участие на новосформирания балетен състав като украшение,  кулминация в спектаклите  от разнообразния репертоар от комични опери, оперети, мюзикъли. Още първите самостоятелни хореографии на ръководителката са посрещнати с висока оценка от професионалната критика и публиката. За всяка своя творческа задача тя се подготвя основателно, изучавайки съответната специфика на индийските танци за “Ако бях цар”, или грузинските за “Кето и Коте”, унгарските за “Орлови пера” и така към всеки нов спектакъл. Голям успех постига с първата реализация на самостоятелен балетен спектакъл, това е “Дяволиите на Алдар” (1954) на руския композитор Климентий Корчмарьов, по туркменски сюжет. Спектакълът издържа 60 представления. Това е колективен успех, всички роли са защитени от първите сили, а за изпълнението на Богдан Ковачев на централната роля на Алдар, още дълги години се говореше като за чудо.

        Театралните успехи са  съпроводени от тежки драматични събития. През 1953 г.е арестуван бащата – генерал  Мустаков, заедно с двама негови близки приятели. Обвиненията са скалъпени, следва инсцениран процес и присъдата е разстрел! Но поради напреднала възраст на генерала – 82 години, той е осъден на 20 години затвор. Излежава 7 години от тях. Завръщайки се, на въпроса  какво е преживял,  отговорът е бил – “ Един български офицер няма право да се оплаква”. Той умира на 102 години.

        През 1960 г., длъжността “главен балетмайстор” заемана от Мустакова, е съкратена и тя е освободена от театъра. Следващата година е уволнен без предупреждение Богдан Ковачев със заповед за 24 часа да напусне София. Ще има ли някога отговори за тези срамни събития? 

        Лишена от възможността да работи със създадения от нея колектив, тя продължава активно своята дейност в други театри, самодейни състави. И не се разделя със своята школа, със своите възпитаници.

        В тази школа получават своето посвещение Весела Радоева, бъдещата емблематична звезда на балета на Музикалния театър,   Милена Симеонова – примабалерина на Софийската опера, Анастасия Георгиева, балерина в Операта, по късно избрана за асистентка.

        През 1964 г. във Варна се открива Първият международен балетен конкурс. В журито са поканени световни знаменитости. Сред българските представители е и уволнената  Мустакова. Вероятно снисхождението е нейното отлично владеене на френски език и европейско възпитание, толкова необходими пред чуждите гости.

        Сезон 1967/68. Мустакова е възстановена на своя пост. Следват няколко успешни постановки на танцови фрагменти в традиционните оперети, откроява се сътрудничеството с госта – големия руски оперен режисьор Борис Покровски в “Бялата нощ” на Тихон Хренников. И големият успех! Балетът “Фадета”, по музика на Лео Делиб, със сюжет  по повестта “Малката Фадета” на Жорж Санд. Спектакълът на  Мустакова беше завладяващ с умело изградената драматургия, колоритните образи от главните действащи герои до епизодичните роли. Хореографията беше разнообразна, отразяваща изящната и мелодична музика.  Ролята на Фадета беше поверена на Светлана Христова – Донева, изпълнена с драматизъм и завладяващо актьорско майсторство. Достоен неин партньор беше Йордан Нешев в ролята на Андре, изпълнена с лиризъм и искренност. Много интересни бяха другите двама протагонисти. Мария Маркова, като господарската дъщеря Мадлон, характеризира своята героиня като властна, разглезена, симпатично съблазнителна. Идеално се вписваше с нея големият наш балетист Димо Врубел като лекомисления и вятърничав Рене. От “Фадета” струеше дискретен френски дух!

        С какво се отличаваше  творчеството на  Фео Мустакова. С изключителна музикалност, логично свързана с хореографията. Ефектни движения, точно намерен танцов рисунък и ясна обща композиция, разнообразна лексика и стилистика. И може би най важното – вкус и мярка.

Ние, всички работили с г-жа Мустакова, сме запазили най- светли чувства към нея, чувства на благодарност и признание.