Точно 10 години станаха, откакто ни напусна голямата българска режисьорка Бинка Желязкова. Тя почина на 31 юли 2011 в София, на 88 години. Родена е на 15 юли 1923.

През последните години от живота си тя се бореше с болестта на Алцхаймер. Първата жена кинорежисьор у нас остави в историята на киното ни седем игрални и два документални филма - повечето с уникална съдба, заради наложената цензура преди 89-а година.

В същото време печели награди и има успешни участия на престижни международни фестивали - в Москва, Кан, Берлин, Брюксел, Карлови Вари. Наричат я "непокорното момиче" на българското кино, а името й е символ на професионализъм и новаторство.

За нея казват, че е перфекционист и в личния живот, и в работата си. Иска всичко да бъде наред – и сценарият, и осветлението, и камерата, и актьорите. Ако обикновените режисьори правят по два дубъла, тя прави по 12. Винаги знае какво иска и как точно трябва да стане. С една дума - "желязна".

В средата на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьори на игрално кино в света. Прави 7 филма, повечето по сценарий на съпруга й - Христо Ганев. Четири от тях са спрени от цензурата и виждат бял свят години след като са направени.

И никой не успява да я накара да повярва, че трябва да прави кино по калъпа на социалистическия реализъм. Още първият й филм с оригинално заглавие "Партизани" е спрян и пуснат 30 години по-късно, преработен и вече с името "Животът си тече тихо...". Забранена е веднага след премиерата и култовата лента "Привързаният балон" (1967), по Радичков.

След 89-а година "непокорното момиче" на българското кино се обгръща с мълчание, спира да снима, няма публични изяви, а здравето й се влошава. За филмите й казват, че са шедьоври, за нея, че е родена за кинорежисьор, творец, изпреварил времето си.

Изтимник: БНТ