1 година Covid-19: Уроците и социалният живот станаха онлайн

Автор: Plovdiv Now 2926
1 година Covid-19: Уроците и социалният живот станаха онлайн

Измина една календарна година откакто Covid-19 затвори вратите на българските училища и запрати децата да учат от дивана. За тях тази година беше не по-малко трудна, тежка и объркваща.

Беше ли ефективно онлайн обучението, кои бяха най-големите трудности, какво им липсваше най-много и искат ли да се връщат в училище? TrafficNews  се свърза пловдивски ученици от различни възрасти, за да ни разкажат какво се промени за тях в годината, през която не са чували училищния звънец.

Какъв беше най-важният урок, който Covid-19 преподаде на ученици, разказват самите те:

Анастасия Сърванска е бъдещ абитуриент, затова ѝ липсват възможността да създава последните си спомени на живо в училищна среда:

„В началото ми се струваше нереално. Не знаехме въобще дали е възможно да се обучаваме през приложения. Трудно свикнахме, трудно се концентрирахме, защото когато си у дома, има хиляди неща, с които може да се разсееш. Карахме го ден за ден, понеже никой не можеше да прогнозира кога ще се върнем обратно на училище.

Мисля, че на учителите им беше много по-трудно. Всеки ще каже, че който иска да учи,  може да го направи без значение къде и как ти се преподава, но не е съвсем така. Онлайн обучението оказва много влияние върху фокуса ти. С напредване на времето обаче процесът се организира, дадохме си сметка, че учителите ни всъщност са на работа и не е редно някой да ги спъва.

Истина е, че целият този комфорт да си вкъщи, да си по домашно облекло, да можеш да си направиш закуска, много трудно ще напусне учениците. Човек почва да се замисля дали не е по-удобно да си учи от дивана. Хората искаме да трупаме спомени, но пък и много обичаме комфорта. Но отвъд удобствата, това са ни последните мигове училищен живот. Живият контакт има далеч по-голяма стойност и се превръща в спомен.

Мисля, че Covid-19 ни научи на много неща. Човек трябва да внимава за себе си, но и за другите. Да оценява това, което има, докато е рутина. Защото дори скучното ежедневие се оказа ценно.“

 

Цветина Тодорова е девети клас и няма против да учи вкъщи, защото това спестява ранното ѝ ставане, но и липсва контактът с близки:

„Ако говорим за миналата учебна година-не беше съвсем ефективна. Все пак беше нещо ново, а и ние сякаш го приемахме като ваканция. Изпуснахме много материал и не мисля, че лично ние учим толкова качествено, колкото бихме го направили, ако бяхме в училище. Тази година вече е по-различна, свикнахме с такъв тип преподаване.  От време на време пак се случват недоразумения или технически смущения. За съжаление, след като една част тръгнаха присъствено, а друго останахме вкъщи, сякаш отново започват да се появяват организационни проблеми.

Определено ми липсва времето, прекарано със съучениците ми. Както и времето след училище, когато свободно излизахме. В самото начало контактувахме само в социалните мрежи, но някак си успяхме да го преодолеем. Към днешна дата поне има как да се виждаме навън.

Макар сега това е нашето ежедневие, сме наясно, че това не може да продължава завинаги. Към този момент част от учениците искаме да си останем вкъщи, други пък вече нямат търпение да се върнат в клас. Мисля, че е ясно, че в нашата възраст малко хора се тревожат дали ще се разболеят или не, по-скоро мързелът ни надделява, ха-ха.

Тази година ме научи, че трябва да оценяваме времето, което имаме с близки и приятели, защото може да дойде момент, в който вече няма да имаме възможност да се виждаме с тях спокойно както преди“

 

Христиан от седми клас му е нямал против липсата на контрол по време на дистанционното обучение, но пък свободното време му е помогнало да се подготви по-състоятелно за кандидатстване в гимназия:

„По време на онлайн обучението най-много ми липсваха приятелите и общуването с тях, но насищах липсата си на жив контакт в социалните платформи. Колкото до качеството на онлайн образование – не смятам, че беше нещо нормално. Много от нас учеха в леглата си, много по-лесно се разсейвахме. Доста деца дори играеха на електронни игри или просто спяха. Точно по тази причина дистанционното обучение беше по-леко отколкото присъственото. За никого не е тайна, че във всеки един момент можехме да преписвам откъдето пожелаем. Трудно ставаше, когато дойде време да ни изпитват, ха-ха.

Въпреки улеснението, това няма как да бъде нашето ежедневие, защото сме свикнали на живо общуване. Ще бъде странно, ако по цял ден сме на компютрите и нямаме реални контакти. Освен това образованието ще стане безсмислено, никой няма да е образован качествено и няма да попием необходимите знания.

За мен обаче домашното обучение дойде в добър период, защото така успях да се концентрирам върху кандидат-гимназиалните си изпити и подготовката по двата основни предмета – български и математика.

Макар, че беше скучна година, тя ме научи да живея на мига, да ценя времето с близките и приятелите си. Но най-вече да бъда благодарен за всичко, което имам, защото може да бъде загубено за миг“.

 

Боян, който в момента е четвърти клас, смята, че онлайн обучението не е било достатъчно ефективно и се радва, че вече има шанс да учи сред приятели в реална среда:

Не беше лошо да уча от вкъщи, но в училище е по-приятно, освен това имаме повече време да учим. Липсваха ми игрите с приятели, но като цяло нормално преживявах това да уча от вкъщи. Ние често се чувахме, въпреки че не е същото.

Проблем на онлайн обучение беше, че тези 20 минути за един учебен час не стигаха, за да ни обяснят добре уроците. Това за мен не беше нормално учене. Сега ходим на училище и е много по-удобно, понеже преди имаше проблеми, които ми пречеха. Спираше ми интернета или микрофона понякога се разваляше, а това много пречи и разсейва.

Сега, когато вече учим в класните стаи, единственият проблем е, че в час трябва да седим с маски и не ми е удобно“.

автор: Соня Желязкова

 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина