Клуб “Синьо куче“ към почитателите на Радичков: Елате да си поговорим, араламбене му е майката!
„Синьо куче" се спря в 2019 година през февруари, защото февруари е опашката на верблюда, а кучето ни все я гони. По същата причина не е пропуснат Януари, той просто продължава да се върти около нас. А за 2019-та година, тя ни завихри в прах и числа, да се чудим за кое по-напред да викаме духовата музика - за 100 години Баухаус, за 120 Панчо Владигеров, за 110 Марин Големинов, за... По следствено-литературни причини „Синьо куче" отбелязва 90 години от рождението на Йордан Радичков. Така на 24 февруари ще поговорим за тези летливи текстове, както си му е редът:
- „Ние, духовата музика" - https://chitanka.info/text/8229-nie-duhovata-muzika
- „До небето и назад" - https://chitanka.info/text/8231-do-nebeto-i-nazad
- „Свирепо настроение" - https://chitanka.info/text/8239-svirepo-nastroenie
- Пиесата „Опит за летене" -https://chitanka.info/text/25052/2#textstart
С този призив членовете на Книжен клуб „Синьо куче“ канят любителите на литературата, четенето и говоренето за книги на своята следваща специална сбирка, която е днес в 17.30 часа в Кафе Книжарница Доброта на бул. „Александър Стамболийски“ №35, комплекс Райски кът 2, в квартал Кючук Париж.
Темата е творчеството и личността на Радичков, на когото през 2019 година, по повод навършването на 90 години от рождението му, са планувани поредица от инициативив Пловдив и цялата страна.
„Книжен клуб "Синьо куче" търси, формира и поддържа култура на четенето, говоренето за литература и книгите като ценност в съвременността. Говорим и мълчим поравно, а понякога е съвсем друго. Срещите са неформални, разнообразни в жанровата характеристика на литературните произведения и с динамично многообразие от участници. Винаги каним всеки“, разкриват още членовете на клуба и завършват с призива „Заповядайте, араламбене му е майката!“, както би казал самият Радичков.
Радичковият герой Араламби, който в "Суматоха" чертае пътя на милата ни родина към първото място в света, попадайки в града, бързо се ориентирал, че за да не го отвее вятърът, майката му е да скандира "Смърт на фашизма". И с примера си увлича и гвардейци, и зеленчукопродавачи, дори поп. Е, шефът на милицията, както се полага, проявява бдителност и прави опит да установи самоличността на скандиращия. "Ти кой си? - а аз викам "Смърт на фашизма", Араламби съм. Много араламбиш, вика ми началникът, но не ме арестува." И Радичковият Араламби, на когото принадлежи репликата в началото, развява знаме от кожа със слоган (нали така се казва вече) "Араламбене му е майката".
