Храм „Света Петка Стара” или „Света Параскева” е на близо два века. Тя е изградена през 1836 година и е посветена на света преподобна мъченица Параскева. Намира се в Старинния град (Трихълмието), в непосредствена близост до „Понеделник пазар“.

Историята

„На широкия мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по староархитектоническа направа – пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, гдето да се навъртат двоица попове, осветена на св. Параскева. Като предложим това място черковно като на търкало и в средоточието черквата, 3/8 от мястото покрити са от камъка на тепето, 5/8 урвестото място до равнището, преградено с една проста стена, съставляваше дворът. В него се закопаваха махленските мъртъвци и на болест от чума или холера всичките граждани пловдивци…“ Така Константин Моравенов описва старинния храм „Света преподобна мъченица Параскева.

Според гръцкото описание на Пловдивска епархия, направено от Константин Иконом през 1819 г., черквата, „малка, каменна, с кубе", била оцеляла от времето преди турското завоевание.

В сегашния си вид храмът е издигнат през 1836 г. с ктиторството на богатия пловдивски чорбаджия Вълко Чалъков−Големи (дарил 5000 гроша). По запазен списък на дарените суми (с дата 15 март 1837 г.) се вижда, че за построяването са допринесли много пловдивчани, българи от околните села и градчета (Карлово, Клисура, Копривщица, Сопот), митрополит Никифор (с 2000 гроша) и Бачковският манастир (с 400 гроша).

Издадена от цариградския патриарх Григорий на 10 септември 1836 г. грамота постановява църквата и зависещата от нея болница да се управляват изключително от енорийското настоятелство, без намеса от страна на пловдивския митрополит.

Към 1860 г. храмът преминава в гръцки ръце поради превеса на гръцкото население в околната част на града. Във връзка с това почитта към света Петка се изменя в почит към света преподобна мъченица Параскева (света Петка Римлянка).

“Света Параскева” става отново българска през 1906 г., но вече не като отделна енория, а в състава на новопостроения изцяло от българи по-голям храм “Света Петка”. При изгонването на гърците e изгоpена цялата архива и книжнина на храма и така са унищожени ценни сведения за неговата история.

В началото на 70-те години на ХХ век храмът е затворен, което става причина постепенно да изпадне в запустение. Официалното му откриване след основен ремонт става на 9 декември 2007 г. При възстановителните работи под Светия престол е намерена ктиторска бележка, посочваща датата на освещаване:

„Обновление на храма „Света Параскева” ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12.“

Съгласно спомените на по-възрастни пловдивчани храмовите празници са два: патронният – на 26 юли (света преподобна мъченица Параскева) и Светли Петък (Живоприемни източник). След обновяването на храма се възприема като трети храмов празник да бъде отбелязван 12 декември, деня на свети Спиридон.

Архитектурата и украсата 

Самата църква е с една апсида, каменни стени и дървен покрив без вътрешни подпори. Деветте образа в царския ред на иконостаса са рисувани от Захарий Зограф през 1837 г., а малките икони над тях са на художници от Одринската школа, чийто най-известен представител е Никола Одринчанин. Единствен по рода си е и архиерейският трон с инкрустация от седеф и слонова кост.

В храма има аязмо, което навремето било известно с това, че водата му лекувала очни болести, щом вярващите се обръщали с гореща молитва към света Параскева.