Епископската базилика не спря за изненадва с красотата и внушителния си градеж археолози и любители на тази наука и през сезон 2018. През юни ръководителят на разкопките Жени Танкова разказа пред Plovdiv Time, че е разкрит западният вход на базиликата откъм  късноантичната сграда Ирини.

Голямото разкритие обаче дойде през септември, когато  археолозите показаха изумително по своето майсторство на изработката и размерите съоръжение за вода. Фантастичният воден басейн е част от по-ранна сграда от 2-3 век, която се намира в централния кораб на Епископската базилика.

Дълга е 15 метра в посока изток-запад  и широка 9.60 м в посока север-юг, разказа Жени Танкова. Тя припомни, че още при първите проучвания специалистите археолози са извели работна хипотеза за функцията на по-ранното помещение и сега със сондажите я потвърждават.

Смятаме, че това е съоръжение за вода – басейн, с един много масивен каменен кожух. Вероятно е направен, за да издържи напора на водата. Зидът е широк около два метра и отвътре е облицован с тухли. Подовото ниво също е тухлено. Този тухлен пояс в едната си част е с много масивна фугировка между тухлите. Изработката е впечатляваща. А на 70-80 см от горните запазени руини вече е и с  хидрофобна обмазка. Това още веднъж ни навежда на мисълта, че съоръжението е свързано с вода, разказа Жени.

Този археологически сезон е изключително важен и с друго откритие на археолозите, защото успяха да проучат в дълбочина външното лице на абсидата на Епископската базилика.

Много е внушителен градежът и на самата абсида – широчината на зида е около 2 метра, а дълбочината 6 метра. Това са данни, които на базата на работата си през този сезон археолозите могат да обявят съвсем конкретно. 

Фундирана е на дълбочина почти 3 метра. Попаднахме и на едни отстъпи – така наречените берми, които са правени с цел да е по-масивна конструкцията, която на си нагоре сградата. Всичко това още веднъж потвърждава мащабността й. Има следи по външното лице на абсидата и от контрафорси – тухлени колони, които допълнително укрепват сградата, разказа Жени Танкова.

През този сезон Танкова заедно с младите попълнения на Археологическия музей работи и по проучването на антична сграда с глинобитно подово ниво и стенна мазилка и помещение за древно производство в частен имот на ул. „П.Д.Петков“.

За съжаление на специалистите градежите бяха доста обрушени, а големи каменни блокове от по-ранни структури са били преизползвани.  Става дума за сгради от някъде след втората половина на 3. век към 4 в.

Макар и да нямаше изключителни открития по време на разкопките археолозите констатираха изключително любопитен детайл. За разлика от много други подобни обекти на обекта на ул. „П.Д.Петков“ липсваше опожарен пласт.

Такъв се намира почти навсякъде в центъра на града. Става дума за готското нашествие през 251 г. сл. Христа. Тогава градът е бил разграбен и опожарен. След това са възстановени някои от градежите. На този обект обаче не откриваме този опожарен пласт, което означава, че това огънят не е стигнал до тук, каза  тогава Жени Танкова.

 Археоложката имаше повод за радост и заради престижна награда - заедно с колегата й д-р Станислав Станев получиха първа награда от Международния конгрес по християнска археология заради представянето на Епископската базилика.