Народна музика, танго и златни български хитове забавляват минувачите в подлеза на „Тримонциум” в Пловдив в дните преди Великден. Музиката се лее от овехтелия акордеон на бай Зейти Нади. Забързани предпразнично, повечето минувачи дори не забелязват възрастния мъж, седнал на стълбите от страната на Главната. Има и ценители обаче, които се спират и пускат по някоя паричка в кутийката на виртуоза от турски произход.

„Мога да изпълня всичко, но най-любими са ми хората и ръчениците. И на слушателите най-много им въздействат”, казва акордеонистът. Той свири от 7-годишен. Научил тънкостите от баща си, който водел него и тримата му братя по сватби, кръщенета и банкети. От началото на прехода обаче ангажиментите му намалели. „Не получавам пенсия. В Пенсионен отдел ми казаха, че не съм работил на държавна работа и нямам стаж. Като стана на 70 г., ще ми дадат 125 лева. Още осем месеца ми остават. Ще си оправя документите, само жив и здрав да съм”, моли се бай Зейти.

Дотогава е принуден да обикаля страната като уличен музикант. Ходи по събори и празници на градовете. Пътува основно с влака, спи по евтини мотели. От време на време се прибира в родния Исперих, за да види жената, двамата синове, снахите и седемте внука. Казва, че изкарва по 25-30 лева на ден. Като плати за спане и храна, не остават много. Но без тях, още по-лошо. Дори успява да задели някой лев, за да изпрати на близките.  

„Преди турските сватби започваха в петък и приключваха в неделя. За всеки ритуал си има различна песен, свиреше се почти денонощно. Вече няма пари за три дни. Правят ги само в събота следобед и неделя”, вдига рамене акордеонистът. Затова и синовете му се отказали от музиката и се насочили към строителството. И внуците нямат мерак да се учат – за да студуват по уличите.

По Великден обаче парсата е от сърце. „Всеки ден не е Великден, но на празника хората стават по-щедри. Изкарвал съм и 60, и 70 лева. Хората пускат не само монети, но и банкноти”, казва музикантът, който уважава всички религии. Категоричен е, че никога не е имало лошо отношение към него за това, че е турчин. „Навремето по сватби и банкети на една маса сядаха българи, турци, арменци. Веселяха се. Нека и сега да бъдем по-единни”, призовава бай Зейти. И добавя, че музиката е нещото, което може да ни обедини. Не само на празник.